Добрахме се най-сетне до върха, откъдето се разкриваше гледка към гориста долина, прорязана от сребристата лента на някаква река, и се сетих, че най-вероятно сме на мястото, за което Сам ми беше разказвал, че е едно от любимите му — района на Меса Фолс в Северно, Айдахо.
Тук реката бе широка и само на едно място се виждаше водопад, който се спускаше стремително надолу като блестяща златиста ивица — цветът й напомняше за косите на Бамби. Единствено постоянната мъгла от ситни водни капчици, които се вдигаха от дъното, показваше какво е количеството вода, което се стоварва долу в скалите. Бях идвала тук преди години със Сам — последният ми излет, преди да се върна за учебната година, и той искаше да ми го покаже.
— Това е тайното ми място, фукличке — рече той тогава. — Открих го веднъж, когато бях тръгнал за риба, а бях доста малък. Едва ли някой е стъпвал тук от стотици години.
Хванати за ръце, прецапахме плитката вода непосредствено преди водопада и се спуснахме по назъбените скали отсреща. Там случайно попадаш на цепнатина в скалата, почти невидима, ако не стъпиш над нея, и толкова близо до водата, че стените бяха влажни и плъзгави, полепнали с мъх от постоянната влага. Тогава Сам се плъзна настрани и ме изтегли надолу след себе си.
Озовахме се в просторна пещера, която имаше отвор към водите на водопада, и стояхме и съзерцавахме потоците, които се спускаха като воал пред нас. Обърнахме му гръб и тръгнахме навътре. Когато стана съвсем тъмно, Сам извади фенерче и светна.
Гледката беше изумителна — стените и таванът на пещерата бяха покрити с кристали, които светкаха с цветовете на дъгата в резултат на мъглата, вдигната от водата зад нас. Стояхме заобиколени от хиляди дъги и милиони призми.
— Ако поискам да се скрия някъде или да скрия теб или някой друг, на когото държа — промълви тогава Сам в пълната тишина, настъпваща на фона на ревящата зад гърба ти вода, — няма друго по-добро място.
Ето ме сега, стъпила на скалите на отсрещния бряг, с лице към водопада, с Тъмната мечка, Оливие и Бамби. Нито за миг не се усъмних какво е скрито там долу в пещерата.
Отне ни близо половин час, докато се спуснем от върха на скалата до водата. Налагаше се да подбираме местата, на които стъпвахме, да заобикаляме дървета и храсти. Когато най-сетне се добрахме до свободно от растителност място на самия бряг, се обърнах към останалите, викайки, за да надвия шума от водопада.
— Ще се наложи да прегазим до отсрещния бряг, до мястото, където отиваме. Тук е най-плитко.
— Аз, за съжаление — обади се Оливие, отправил към мен големите си тъмни очи, — трябва да призная, малко късно наистина, че така и не се научих да плувам.
— В такъв случай наистина е рисковано — съгласих се. — Макар тук водата да е само до глезените, течението е много силно и бързо заради близостта с водопада. Най-добре е да останеш тук, докато прекосим отсреща и намерим Сам.
Тъмната мечка, който не беше вчерашен, заяви, че ще остане също на брега. Двете с Бамби събухме обувки и навихме панталоните. Оставих раницата си на земята до Оливие. За моя изненада косматата тъмна глава на Язон се подаде оттам. Съвсем бях забравила за него! Когато видя водата зад гърба ми, очите му светнаха, ушите заиграха развълнувано — какъв голям басейн!
— А, не! — категорично заявих и бутнах главата му обратно, след което подадох раницата на Оливие. — Само това ни липсва в този момент — котка зад борда. Сега ти ще го контролираш. — Насочих показалец към Язон. — Никакви херинги повече от хазяина, ако не се държиш прилично, докато ме няма.
Когато хванати за ръце двете с Бамби нагазихме, усетих, че ме обзема паника. Водата беше далеч по-студена и по-бърза, отколкото очаквах. Дадох си сметка защо Сам ме бе довел тук в края на лятото — в най-горещия и най-безводен сезон на годината, когато поради сушата и горещината започва времето на пожарите.
Бяхме тук малко след периода на топене — водите са най-студени и най-пълноводни. Движеха се с такава скорост, че направо те изблъскваха от камъните. Налагаше се да приплъзвам стъпала, защото вдигнеш ли крак малко по-високо, другият направо не може да издържи на напора. В началото водата стигаше до прасеца, но нагазехме ли до колене, бе повече от ясно, че няма да успеем да продължим.