— Аз лично — обади се пръв Оливие — при първа възможност ще върна по пощата пропуските си за ядрения център, ще извадя другите и ще ги използвам, за да предам тия двамата тук на властите с обвинение за опит за масово убийство. После ще помислим и за останалите обвинения — добави той след кратко мълчание.
— Що се отнася до мен — гордо заяви Бамби, — по молба на Тъмната мечка, заедно с Лафкадио ще използвам връзките и познанствата си, за да се свържем с археологически и академични институции в останалата част на света, които да направят експертна оценка на оригиналните документи. Знам, че на Лафкадио това ще му достави удоволствие. А брат ми, както често казва Лафкадио, скоро ще бере плодовете на онова, което от много време сади.
Нямах сили и готовност да мисля за Волфганг, който лежеше в безсъзнание до мокрия до кости мой доскорошен началник.
— Не забравяйте, че ръкописите не са още в безопасност — обади се Сам. — Предстои да преодолеем още няколко души, включително баща ти, Ариел, и майката на Бетина. И двамата ще обърнат света, за да се доберат до тях. — Макар да не бях кой знае колко свързана с баща си, усетих, че ми става мъчно, че събитията поеха такъв обрат. Виждах, че и на Бетина не й е лесно. — След като уредим нещата с тия двамата, дълго време ще превеждам и ще се грижа за документите.
Нямах представа какво ще правя оттук нататък и какъв може да е животът ми след тези няколко седмици. Нямах работа, нови познати, мисия, дори и опасности не се забелязваха на хоризонта.
— Не знам какво ще правя — признах на всеослушание.
— Твоята задача ще е една от най-сериозните — изкриви калното си лице Сам в широка усмивка. — Ще трябва да се научиш да танцуваш.
Танцът
Мандала означава кръг и по-специално магически кръг… Познавам няколко жени, които не рисуват мандали, но в замяна на това ги танцуват. В Индия това има специално име: мандала нритиа — танц мандала.
В екстаза на танца човек успява да хвърли мост над бездната между този и отвъдния свят… Може да приемем, че танцът в кръг е нещо широко разпространено в културата на палеолита — първият разпознат досега етап на човешката цивилизация.
Най-старата форма танц е reigen, или танц в кръг, и тя символизира най-важната част от живота на примитивния човек — свещеното царство, магическия кръг… В магическия кръг се освобождават всички демонични сили.
Може да се каже, че завършихме пълен кръг… но дните на моите танци щяха да почакат. Още по обратния път Оливие се обади от обществен телефон някъде и уреди федералните да изпратят свои хора от Бойзи, които да ни пресрещнат и да поемат Шушулката и Волфганг. Обвиненията, които имаше срещу тях: измяна, международен шпионаж, съдружие с международно известни трафиканти на оръжие и ядрени продукти, опит за убийство на няколко души край река, както и убийството на високопоставения правителствен чиновник Терон Вейн — ми се струваха твърде незначителни в сравнение с това, което Волфганг направи — опита се да убие собствения си брат, Сам.
Вече в града, Оливие написа набързо на бележник, който извади от джоба на лендроувъра, какво е необходимо за прехвърлянето на двамата задържани. Шушулката, поради високата си длъжност в ядрен център, бе прехвърлен от служители на Федералното бюро за разследване първо в техен специален брониран автомобил, за да го отведат във федерален затвор, а след това щеше да започне съдебен процес.
Волфганг, добре завързан и следователно безопасен, седеше на задната седалка, най-неочаквано поиска да говори с мен насаме. Ето защо останалите излязоха от колата, но не се отдалечиха много. Извърнах се към него, без да ставам от мястото си отпред. Лицето му бе нарязано от ноктите на котарака ми, а в очите му се четеше естествена болка. Очевидно обаче не ставаше дума само за физическа болка. В резултат на всичко преживяно тези тъмнотюркоазени очи, от чийто поглед доскоро коленете ми омекваха, сега предизвикаха единствено усещане за отчужденост и страх.
— Можеш ли да си представиш каква болка изпитвам само като те гледам? — попита той. — Смятах, че вярваше, че те обичам. А сега си давам сметка, че през цялото време си ме лъгала.
Аз съм го лъгала! Това, най-меко казано, бе да кажеш на бялото черно. Господи! Където и да пипнех, излизаше лъжа. Толкова често задавах директни въпроси, а чувах единствено поредна неистина, която преглъщах като предходната, за да се озова отново в прегръдките му. Отново и отново. Но тъй като в момента той бе в зависима позиция, предпочетох да се въздържа от коментар.