— Знаеш ли какво е център на симетрията? — попита Сам един ден. Поклатих отрицателно глава и той продължи: — В някои математически модели като този за теорията на катастрофите можеш да определиш абсолютния център на една фигура. Съществува модел на горските пожари например. Ако един пожар започне по ръба на дадено поле, все едно каква е формата на това поле, можеш да предскажеш с много голяма точност къде пожарът ще загасне, тоест в неговия център, като начертаеш контур на периферията и от точки в него спуснеш навътре прави под ъгъл от деветдесет градуса. Там, където повечето прави се пресичат е абсолютният център или центърът на симетралите… Много модели на полета могат да бъдат анализирани по този начин — полето на светлината, на мозъка, на земята и вероятно и на космоса. Нека ти покажа.
Той начерта на екрана на компютъра един чертеж:
— Според теб тези места, които търсим на земята, не са на всяка цена свързани с прави линии или шестолъчна звезда — започнах да разсъждавам. — Смяташ, че са важни, защото играят ролята на център на симетрия, така ли?
— Нещо като водовъртеж или вихър — съгласи се Сам. — Нещо, което привлича енергията и усилва нейната мощност, просто защото е истинският център на фигурата.
Част от описанието се съдържаше в страниците пред нас. Един ден например най-неочаквано ни просветна, че оригиналните рисунки с идеи на Никола Тесла за неговата високоволтова кула, издигната в Колорадо Спрингс — кулата, с която той твърдеше, че ще улавя и насочва енергията на световния пояс, досущ напомнят на първата колба на алхимиците за дестилация — ретортата, Хризопея на Клеопатра, която открихме в един от най-старите текстове по алхимия. И двете приличаха много на руната Тир, за която Зоуи говореше и която напомняше удивително много на магическия стълб на Зевс. Колкото и странно да бе, дори колоната Ирминсул, разрушена от Карл Велики, била възстановена отново в Тевтонската гора хиляда години по-късно от Адолф Хитлер.
Двамата със Сам добре знаехме, че пътят, който ни предстоеше да изминем, е много дълъг. Някои документи ни насочваха към други, с които не разполагахме. Досещахме се къде може да са скрити преди хиляда години — в скална цепнатина на планината Ида, на турското крайбрежие, в Памир в Централна Азия, в пещерата, в която Еврипид е писал пиесите си — Централна Гърция, но макар наскоро в тези части на света да бяха открити документи, не бяхме сигурни, че онези, които ни интересуваха, бяха сред намерените. Решихме, когато приключим задачата си със събраното от Пандора и Клио, да се опитаме да открием и някои от останалите.
Беше странно как при всяко събитие, което изскачаше от кутията на Пандора, в нашата действителност се появяваше негово съответствие в настоящето. Разбирахме, че вероятно сме много близо до трансформацията, която очаквахме.
Не само руснаците се оттеглиха от Афганистан през февруари, но и в други държави с издигнати в тях стени — политически и фактически, започнаха да се освобождават от тях чрез демократични промени. Приличаха на надигащи се вълни, на порои от отворени бентове, които търсят своя естествен път, своя център на симетрията.
През юни на площад Тянанмън в Китай, държавата, известна най-вече със своята стена, видима дори от космоса, избухна мощен социален протест. Макар че танковете стъпиха на площада, семето бе хвърлено и скоро след това покълна. По-късно през ноември, точно на девети — дата, която Волфганг определи като важна в историята не само на Наполеон, но и на Дьо Гол, кайзер Вилхелм и Адолф Хитлер — благодарение на нашия „Апалуза експрес“ получихме съобщение от Лаф и Бамби от Виена с поразяващата новина, че Берлинската стена, символично разделяща Изтока от Запада в продължение на двайсет и пет години, е паднала. Най-сетне вълната се бе надигнала. Бе поела пътя си и нищо не можеше да я спре.
Едва в края на декември — почти деветдесет години след раждането на чичо ми Лаф в провинция Натал, Южна Африка — направих пробивът, на който Сам и аз се надявахме. От известно време работех върху разчитането на гръцки текст върху дълго парче плат, което открих в един от цилиндрите на Сам. Знаех, че не съм го виждала преди, но още докато печатах думите на клавиатурата на лаптопа си, текстът ми се видя познат.
133
Сложно символично изображение, чийто автор се предполага, че е Клеопатра. В горната част е изобразен Уроборс — змията, захапала опашката си, надписите във вътрешната и външната част на кръга дават формулировките на монизма на алхимията. Елементите по-долу имат символично и практическо значение за целите на алхимията. Главната идея на Хризопеята е приобщаване на адепта към Божествената вода, която се излива към света. — Б.пр.