Слагайки равенство между Суламита и Зорница, утринната звезда, Учителя отново ни насочва към онези мистерии. В поемата любимата на Соломон е тъмна и красива: олицетворява тъмната страна, Черната дева в древните вярвания или черният камък, който пада от небето.
Тримата избрани ученици от най-близкото обкръжение на Учителя са Симон Петър и Иаков и Иоан Заведееви, които поискаха да седнат до него, когато Царството Божие настъпи, ала той им даде — според мен неслучайно и с определен замисъл — да изпълнят мисии след неговата смърт на три определени места на земята: Иаков в Бригантиум, Иоан — в Ефес, а Петър — в Рим. Първото място е домът на келтската богиня Бригит, второто — на гръцката Артемида или на латински — Диана. Докато Рим е домът на фригийската Велика Майка — черният камък, донесен от Централна Анатолия на Палатинския хълм. Първите букви на тези три града съставляват акронима BER — bear, мечка.
Тези три места на земята представляват трите лица на древната богиня — богиня, чието олицетворение е Суламита от поемата.
Така че въпросът на Учителя коя е тъмната жена от „Песен на песните“ ни отвежда право към посланието, че песента е формула на посвещение, посвещение, което ще приемат само онези, готови за великото дело. Бракосъчетаването между белия цар от ябълковата градина и тъмнокожата девица от лозята олицетворява съчетаването между божественото и плътското, което е в основата на всички мистерии.
Когато приключих с четенето, вдигнах очи и видях, че Сам стои все така неподвижно с Язон в скута, но широко се усмихва насреща ми.
— Това е един от документите, които и аз преведох, преди Волфганг да задигне копията — рече той. — Ако съдържанието наистина отговаря на думите, тогава с положителност то ще срути една от старите теории за безбрачие, но нещо не ми се вярва да се случи. А защо според теб има нещо общо с „гласа над водата“ или смъртта на великия бог Пан?
— Защото свързва всички ръкописи на Пандора. Според мен посланието на това писмо е, че посвещението — всяко посвещение — изисква някакъв вид смърт. Смърт в света, смърт на егото, смърт на „предишното аз“, точно както всяка година животът на земята умира, за да се възроди отново. Не забравяй, че двете божества, които се редували всяка година в Делфи, били Аполон — господарят на ябълките, и Дионис — богът на лозята, заниманията им са същите като на героя и героинята в „Песен на песните“. По същия признак — раждането и кръщаването на всеки нов еон, един нов смел свят изисква ликвидирането на стария начин на мислене, на старата система от вярвания, дори смъртта на предишните божества.
— Излиза, че възелът е просто друг начин на приемане на вътъка и основата — отбеляза Сам.
Изведнъж ми хрумна още нещо и извадих на екрана един от документите, поверени на чичо Лаф, който бях превела наскоро.
— Спомняш ли си онази история с рицарите тамплиери на свети Бернар и Храма на Соломон? Познай какво се казва в този ръкопис за техния знак, който фигурира на знамето им? Череп и кръстосани кости, също като знака на СС ескадроните на смъртта на Хайнрих Химлер. Според този документ това не означава смърт. Означава живот.
— Как така?
— Две важни фигури от гръцкия пантеон непрестанно се появяват в тези ръкописи — Атина и Дионис. Можеш ли да се сетиш какво е общото между тях?
— Атина е богиня на държавността — подхвана Сам, — но също така и покровителка на семейството и дома, а също и на реда. На гръцки думата е cosmos. Докато Дионис е бог на хаоса. Езическите празници в негова чест, които имат свои наследници в християнството, като например Марди Гра, са добро извинение за разпускане и лудории. В космогонията на древните, където космосът обикновено се заражда от хаос, те са свързани.
— Откривам и друга връзка — в начина по който са родени — додадох. Бременната майка на Дионис, Семела, изгоряла от гръмотевиците на бащата на неродения Дионис. Зевс взел бебето от пепелта на майката и го вшил в бедрото си, откъдето по-късно се родил Дионис. Затова го наричат и „два пъти роден“, и „богът на двете врати“.
— Докато Атина била погълната от Зевс, след което се родила от челото му — довърши историята Сам. — Затова тя винаги може да прочете мислите му. Разбрах. Единият е роден от черепа, а другият — от бедрото на бащата. Череп и кръстосани кости, това са двата вида създаване — духовното и физическото, само взети заедно те представляват едно цяло… Нали?