Това беше нещо, за което в моето семейство никога не се говореше — нито пред хората, нито насаме. Изведнъж ми хрумна, че може би бих могла да спечеля състояние, ако, естествено, не бях наследила богатството на Сам, като съставя съвършено нов модел на теорията на комплексността19 въз основа единствено на взаимоотношенията в това семейство.
— Чичо Лаф, бих искала да те попитам нещо — обадих се, — знам, че никога не говорим за семейството, но искам да знаеш, че Сам е оставил всичко на мен.
— Не съм очаквал друго от него, Гаврошче. Ти си добро момиче и всичко добро трябва да дойде при теб. Аз съм осигурен, така че не се тревожи за мен.
— Не се тревожа за теб, но искам да те попитам за нещо, което засяга семейството. Нещо, което вероятно само ти знаеш. И което Сам също ми е завещал — не става дума за недвижима собственост или пари.
Чичо ми Лаф мълча толкова дълго, че се усъмних дали е още на линията.
— Гаврошче, нали знаеш, че международните телефонни разговори се записват?
— Така ли? — попитах, чудесно знаейки този факт по силата на служебните си задължения. — Не мисля, че това има нещо общо с разговора ни — додадох.
— Да ти кажа правото, Гаврошче, обаждам ти се точно по този повод — гласът на чичо ми вече звучеше напълно различно от преди малко. — Съжалявам, че не можах да присъствам на погребението, но по една случайност следващата седмица ще бъда много близо до теб. В големия хотел във Вели ъф дъ Сън…
— Значи ще бъдеш в „Сън Вели Лодж“ следващата седмица? — попитах. — От Австрия ще пристигнеш там, така ли?
Причината да задам този въпрос бе, че не беше лесно да изминеш разстоянието от Виена до Кечъм, Айдахо, и при най-добри атмосферни условия, а чичо ми бе почти деветдесетгодишен. Посред зима и при бързата смяна на времето бе трудно да стигнеш там и от съседния град. Какво беше замислил той?
— Лаф, чуй ме, колкото и да ми се иска де се срещнем след всичките тези години, струва ми се, че идеята не е много разумна — подхванах отдалеч. — Заради погребението отсъствах от работа близо една седмица. Не мисля, че ще успея да получа отпуск.
— Скъпа моя — отговори Лаф, — въпросът, който искаш да ми зададеш… Мисля, че се досещам за какво става дума. При това знам и отговора, така че, моля те, гледай да си там.
Малко преди да заспя в съзнанието ми изникна споменът за нещо, за което не бях се сещала от години. Спомних си първия път, когато Сивия облак за първи път ме поряза. Ситни капки кръв закапаха като нежна рубинена огърлица върху крака ми, след като той прокара острието на ножа по кожата ми. Бях съвсем малка, но не заплаках. Помня колко красиви ми се видяха капките животворна кръв, които напускаха тялото ми. Не изпитах никакъв страх.
Нямам спомен този сън да ме е спохождал от дете. Сега обаче се яви почти веднага, сякаш бе чакал тъкмо този момент…
Бях сама в някаква гора. Стоях объркана сред тъмни високи дървета. От влажната земя се надигаше прозрачна мъгла, която от време на време се понасяше на малки облаци, пронизвани от последните лъчи светлина. Влажни борови иглички се стелеха под краката ми. Едва осемгодишна. Бях загубила Сам от поглед, след което загубих и пътеката. Беше станало твърде тъмно, за да откривам и следвам следите, както той ме бе учил. Бях съвсем сама и много изплашена. Какво щях да правя?
Реших да чакам до изгрев слънце на следващия ден. В малката си раница носех някои неща — гранола20, ябълка и пуловер, ако стане студено.
Не се беше случвало да участвам в истински планински преход и опитът ми се ограничаваше само до прекарване на нощта в палатка в задния двор, ето защо бях толкова развълнувана от хрумването си да последвам тайно Сам в този първи ден на тиуа-титмас21.
Сам бе само с четири години по-голям от мен, но бе започнал да прави подобни излети от възрастта, на която аз бях в момента. Вече дванайсетгодишен, за него това щеше да е петото такова пътешествие — досега все не беше успявал. Всички в племето се молеха този път да постигне желания резултат, да получи очакваното видение. В крайна сметка, бащата на Сам (чичо Ърнест) бе бяло лице, дошло отдалеч, и когато Светлия облак, майката на Сам, умряла съвсем млада, бащата дошъл да прибере детето от резервата в Лапуай, за да може да получи подходящото образование на своя народ. Точно тогава бащата направил нещо немислимо: взел за жена една англичанка (Джързи), която пиела твърде много огнена вода. Хората разбрали що за птица е още със самото й пристигане, когато тя дошла с дъщеря си, спряла да пие и настояла в пристъп на благородство двете деца да прекарват всяко лято с дядото и бабата на Сам в резервата. Трудно можеш да измамиш хората с подобни номера.
19
Заедно с теория на числата, алгебрата и др. тази теория е част от криптографията. — Б.пр.
20
Вид зърнена закуска с овесени и други ядки, може и ориз и мед, която се запича, докато стане хрупкава. — Б.пр.
21
Обичай, популярен сред индианците от племето не персе, според който дете, момче или момиче до десетгодишна възраст, е изпратено само в планината от майката или бащата, за да почерпи тиуа-титмас (tiwa-titmas) — духовна сила. — Б.пр.