Клио отвори предпазливо мускала и в разтворената й длан се изсипаха миниатюрни листчета с големината на нокът. Тя докосна едно от тях и вдигна очи към младия мъж.
— Какво пише? — попита той.
— На гръцки е: En to pan3 — отговори тя. — Означава „едно във всичкото“.
Сибила предсказала какво ще се случи във всеки повратен момент от историята — и което е по-важно, как този момент се свързва с критично събитие от миналото. Говори се също, че е предвидила настъпването на нова звездна епоха след тази на Рибите, в която самата тя бе живяла и чиято изява щеше да е в появата на родения от дева цар. Сибила виждала загадъчни връзки, които като паяжина се промъквали през годините и свързвали ерата на Рибите с тази на Водолея — водоносеца — която няма да настъпи преди двайсети век. А тя бе на прага.
Клио прибра листчетата в стъкленицата. По обратния път към изхода през дългите коридори и пещери тя с ужас си помисли какво всъщност означаваше този момент. Баща й го беше предвидил. Когато извадиш на бял свят такава стъкленица, съдържаща времето, и дадеш воля на гласа на миналото, ти отваряш врата, която може би е трябвало да остане затворена. Като кутията на Пандора.
За пръв път от две хиляди години насам тази вечер песента на Сибила, чийто глас бе мълчал в мрака на вулкана, щеше да бъде събуден и да бъде чут отново от човешкия род.
Влизане в кръга
И ни каза [Иисус] да се наредим в кръг и да се хванем за ръце, а той застана в средата и рече: „Отговаряйте ми с Амин“, сетне запя…
Танцувайте всички…
Танцуващият е човек на всемира.
Който не танцува, не знае какво се случва…
Ако следвате моя танц, вижте себе си в мен.
И когато видите това, което правя, запазете моята тайна.
Подскочих: разбирате ли цялото?
Иерусалим:
ранна пролет на лето Господне 32
Понтий Пилат имаше сериозни неприятности и този път наистина не знаеше как ще се справи с тях. Най-голямата ирония бе, че за пръв път от седем години насам, откакто стана римски прокуратор на Юдея, проклетите евреи нямаха вина.
Седеше сам на терасата на двореца, построен високо над Иерусалим от Ирод Велики, с изглед към западната порта Яфа. Долу залязващото слънце караше листата на наровите дървета в царските градини да пламтят, осветяваше златните клетки, наследени от Ирод, пълни с гълъби. Склоновете на хълма Сион бяха гъсто обрасли с разцъфтели акации. Ала Пилат не обръщаше внимание на красотата наоколо. След половин час трябваше да присъства на прегледа на отрядите, изпратени като охрана през седмицата на еврейския празник. В такива дни все нещо се объркваше — градът се изпълваше с поклонници и той се плашеше от неизменните размирици, познати от предишни години. И това не беше най-големият проблем.
За човек на такъв важен в държавата пост, Понтий Пилат беше с изненадващо скромен произход. Както личеше от името му, той бе от коляното на бивш роб, някой от дядовците му е бил удостоен с pileus — шапката, отличаваща свободния човек, който чрез благородни постъпки и личен принос става гражданин на Римската империя. Без образование или привилегии, единствено с интелигентност и усилен труд Понтий Пилат се издигна до ранга на конник на Рим. Звездата му обаче изгря едва когато бе открит от Луций Елий Сеян4, чието стремглаво издигане, се отрази и на неговата кариера.
Последните шест години, докато император Тиберий си почиваше на остров Капри (говореше се, че там задоволявал апетитите си с млади момчета и кърмачета, а не рядко и с екзотични животни), Сеян се превърна в най-могъщия и най-мразен човек в Рим, от когото всички се страхуваха. Докато бе консул в Сената заедно с Тиберий, Сеян имаше свободата да прави каквото си иска, арестуваше враговете си по скалъпени обвинения, назначаваше свои приближени — така Понтий Пилат се озова в Юдея. Големият проблем на Пилат всъщност беше новината, че Луций Елий Сеян е мъртъв.
Той не беше просто починал, а екзекутиран по обвинение в държавна измяна, повдигнато от самия Тиберий. Смяташе се, че нарочно е прелъстил снахата на императора, Ливила, помогнала на Луций да отровят съпруга й — единствен син на Тиберий. Когато прочели пред Римския сенат миналата есен заповедта, написана от императора в Капри, иначе хладнокръвният и безмилостен Сеян се оказал напълно неподготвен и буквално се строполил на пода, та се наложило да му помогнат да стане, за да напусне залата. Същата нощ по нареждане на Сената Луций Елий Сеян бил удушен в килията. Изложили голото му тяло на стълбите на Капитолия, и така цели три дни — за посмешище на гражданите на Рим, които не само го заплювали, но и уринирали върху него, забивали ножовете си в мъртвата плът, насъсквали кучетата си, докато най-сетне останките били хвърлени в Тибър за храна на рибите. Историята обаче не свършва с неговата смърт.
3
Като девиз се среща върху геми, произхождащи от древногръцките мистерии, най-често заедно с Оуроборос — символ на змия, поглъщаща собствената си опашка, който олицетворява вечния кръговрат на времето и живота, на познанието на повтарящите се и вечни закони на битието. — Б.пр.
4
Префект на преторианците, Луций Елий Сеян дълго време е най-довереното лице на император Тиберий. През 31 г. сл. Хр. изпълнява заедно с Тиберий длъжността консул. — Б.пр.