Тиуа-титмас е изключително важен ритуал в живота на всеки младеж от племето не персе. Този момент се смяташе за неговото или нейното влизане в живота. Сериозни мерки се вземаха, за да успее — горещи бани, парене в колибата от кал, прочистване посредством брезова кора в гърлото… Особено ако видението се окажеше дълго или се наложеше да мине през много изпитания.
Сам беше израснал в тези планини и знаеше как да поздрави всеки поток, скала или дърво, все едно е живо създание, приятел. Нещо повече, беше правил такива походи вече четири пъти и знаеше как да намери подходящо място на тъмно или дори със затворени очи, докато аз, каквато идиотка си бях, не можех да открия дори пътеката.
И ето ме безнадеждно загубена, мокра до кости от внезапно излелия се кратък планински дъжд. Измръзнала и гладна, изморена, с натъртени крака — малка и ужасена от собствената си глупост. Седнах на един камък, за да реша какво да правя.
Слънцето вече бе стигнало билото на отсрещния хълм и почти не се виждаше между дърветата. Щом залезеше, много бързо щеше да се спусне непрогледен мрак. Доколкото можеше да се вярва на моята преценка, бях на петнайсетина километра от мястото, от което бях тръгнала. Нямах спален чувал, непромокаеми дрехи, кибрит или допълнителна храна. И да си бях взела компас, не знаех как да си служа с него. Най-лошото беше, че с настъпването на нощта знаех, че ще наизлязат всякакви пълзящи и летящи гадини, да не говорим за дивите животни. Слънцето най-накрая се спусна зад хълма и прохладната влага проникна бързо през дрехите ми и чак до костите. От очите ми закапаха сълзи, постепенно се разхълцах от безумен страх и отчаяние, примесени с яд на самата себе си.
Единственото умение, на което Сам ме бе научил, бе да изпращам и да получавам сигнали, така както индианците умееха — с дим или огледало срещу слънцето. Сега обаче слънцето бе залязло, така че уменията ми оставаха безполезни. Така ли беше наистина?
Преглътнах един-два пъти, за да заглуша хълцането, и се загледах в светлоотразяващото покритие на презрамките на раницата ми, които бяхме длъжни да носим, когато караме колело. Изтрих очи с длан, обърсах носа си с ръкава на блузата. Коленете ми бяха омекнали, но все пак се изправих и се огледах.
През сплетените клони на дърветата и спускащата се мъгла забелязах, че слънцето не се е скрило напълно зад хоризонта. Скоро обаче и това щеше да се случи. Ако успеех да стигна достатъчно високо, преди и последните лъчи да изгаснат, щях да имам по-широк обхват на погледа. Щях да огледам върховете на хълмовете, за да открия място, подобно на това, на което Сам трябваше да бъде преди залез слънце: магическия кръг. Планът ми беше безумен, но пък и бе единственият начин да изпратя съобщение с последните лъчи в центъра на магическия кръг. Забравила напълно колко съм изморена и изплашена, забравила и всичко, на което Сам ме учеше, че нощем е далеч по-опасно да си на открито, отколкото сред дърветата в гората, тичах с малките си крака нагоре по хълма, към скалите над дърветата.
В съня си чувах удрянето на клоните зад гърба си, докато се катерех трескаво по острите камъни, а вейките и тревите деряха голите ми крака, и чух дори сумтенето на някакво животно зад едно дърво. В съня ми мракът около мен бързо се сгъстяваше, но поне целта — оголеното от растителност пространство, бе вече наблизо. Наложи се да легна по корем, докато приближа ръба на скалата, за да огледам планинските върхове под мен.
На едно от възвишенията отвъд широка пропаст съзрях магическия кръг. В съня ми в центъра седеше Сам. Под него се виждаше еленовата му кожа, косата му се спускаше до раменете, бе сгънал ръцете и краката си в поза за медитация с лице, обърнато към залязващото слънце. Нямаше начин да види моя сигнал.
Изкрещях името му. Отново и отново, с надеждата ехото да стигне до него. Постепенно викът ми се превърна в писък. Той обаче бе прекалено далеч, за да ме чуе…
Усетих, че някой ме бута по рамото. Отворих очи и светлината от високите прозорци на моето жилище плисна в лицето ми. Значи част от снега, който покриваше стъклата през нощта, вече се бе разтопил. Колко ли бе часът? Главата ми туптеше. Защо Оливие раздрусва раменете ми?