— Знаете, че сте длъжни да използвате другия вход, Бен — информира ме тя високомерно. — А присъствената книга е само за посетители.
— Всички, които се записват в нея, могат да видят имената на хората, които идват и си отиват — отбелязах аз. — Защо това да не важи за останалите работещи тук? За първи път чувам за такава разпоредба.
— Отговаряте за ядрената сигурност, а не за сигурността на сградата, затова не я знаете — възрази тя със злобна усмивка, все едно в сравнение с нейните задачи моите са долнопробна работа.
Преди да се усети, изтеглих листа изпод яркочервените й нокти. Тя го дръпна обратно, но беше късно.
Професор доктор Волфганг К. Хаузер: МААЕ, Кремс, Австрия.
Нямах никаква представа къде в Австрия се намира Кремс, но затова пък знаех, че МААЕ е Международната агенция за атомна енергия — организация, която следеше производството на този вид енергия в целия свят. Не че някой им позволяваше да работят много в последно време. Австрия, доколкото знаех, беше зона, свободна от производство на такава енергия, но тя подготвяше и поддържаше някои от най-известните специалисти в света в тази сфера. Много бях любопитна да надникна в биографията на професор доктор Волфганг Хаузер. И това не беше всичко.
Усмихнах се на Бела и надрасках името си в книгата за посетители.
— Имам спешна среща с началника си Пастор Дарт. Поръча да дойда от другата сграда колкото се може по-бързо — съчиних аз на бърза ръка, докато свалях палтото си и закачах нещата си в гардероба за посетители.
— Лъжете ме. Доктор Дарт е все още на обяд с гости от Вашингтон — самодоволно заяви Бела. — Записа се, че напуска сградата с тях преди около един час. Можете сама да проверите…
— Така ли? Защо книгата изведнъж вече не е толкова поверителна? — ухилих се и се отправих към въртящата се врата.
Оливие седеше в кабинета, който деляхме в същата сграда, пред своя компютър. Двамата с него ръководехме проект за откриване, възстановяване и управление на „горещи отпадъци“ като гориво на пръти и други трансуранови материали, което ще рече материали, в чийто състав влизат повече атоми, отколкото при урана. Успявахме да ги открием с програми, подготвени по наше задание и доразвити от наши специалисти. По програмиране.
— Кой е професор доктор Волфганг К. Хаузер от МААЕ в Австрия? — попитах, щом Оливие вдигна очи.
— Господи, и ти ли? — въздъхна той, като се оттласна със стола си на колела и разтри очи. — На работа си от няколко минути. Как успя толкова скоро да пипнеш болестта на всички тук? Превърна се в нещо като епидемия. Няма жена, която до този момент да не се е разболяла. Въобразявах си, че ти ще си единствената, която ще устои. Доста пари заложих на теб.
— Той е прекрасен! — възкликнах. — И нещо повече, в него има нещо друго — животински магнетизъм…
— О, не! — провикна се Оливие и се изправи, за да отпусне длани върху раменете ми. — Нещата са далеч по-зле, отколкото предполагах! Може би ще загубя и парите за покупки.
— Да не си заложил и сумите за специалния билков чай? — ухилих се.
Оливие се стовари обратно на стола си със стисната между дланите глава. В този момент си дадох сметка, че доктор Волфганг К. Хаузер е първото нещо, накарало ме да се усмихна от една седмица насам и да забравя за цели десет минути за Сам. Това бе компенсация дори за загубата на Оливие, както и за няколкото кутии прекрасен ароматен чай.
Едва седнал, Оливие подскочи отново при звука на сирената на алармената инсталация, придружен от периодичното съобщение:
Това е пробна тревога. Провеждаме зимната пробна тревога. Съгласувана е с местните противопожарни власти, както и с федералните служби. Моля насочете се бързо към най-близкия авариен изход и изчакайте на паркинга на подходящо разстояние от сградата, докато чуете сигнала за край на пробната тревога.
По дяволите! По време на тренировъчна тревога можеш да използваш единствено аварийните изходи. Запечатват обичайните входове към сградата, включително и този към фоайето, където бях оставила палтото си. Навън температурата бе доста под нулата, когато пристигнах, а сега вероятно бе още по-ниска. Една такава тревога траеше около половин час.
— Хайде — подкани ме Оливие, докато обличаше якето си. — Вземай си нещата и да вървим.