Оливие беше чудесен скиор и се носеше като перце по сухия сняг. Аз самата се справях много по-трудно, но обичах да го гледам.
— Добре де — въздъхнах. — Аз лично едва ли ще мога да покарам. Имам там среща с чичо ми. Иска да обсъждаме някакви семейни проблеми.
— Напоследък си засипана с внимание от страна на семейството си — отбеляза Оливие с известна изненада. — Май причината е наследството, което получи. — Той тутакси съжали, че го е споменал.
— Няма нищо — успокоих го. — Преодоляла съм го. Освен това чичо ми е твърде богат. Известен цигулар и диригент е и…
— Да не говориш за Лафкадио Бен? Да не би той да ти е чичо? Често съм се питал при толкова малко хора в света с тази фамилия дали не си роднина с най-известните от тях?
— Вероятно с всичките — свих лице иронично. — Това име е нещо като съдба.
Сигналът за край на тренировката се разнесе точно когато съобщавах на Оливие, че стига да има желание, може да ме придружи. С огромна неохота изключих мотора и напуснах топлото купе, за да изляза отново вън на студа. Докато затварях вратата, си спомних, че наистина бях заключила по пътя към фоайето. Не си въобразявах, някой бе влизал в колата ми.
Надникнах през прозореца на задната врата, където гърбовете на седалките бяха сгънати напред. Видях всичко, което обикновено държах там. Но някой наистина бе ровил вътре. Все пак заключих отново — просто рефлекс. Последвах Оливие покрай сградата към входа за служители и пред вратата се сблъсках с прекия си шеф Пастор Дарт, който също влизаше.
— Бен — възкликна той и по свадливото му лице изгря усмивка. — Върнала си се. Ела в кабинета ми след половин час — дотогава ще се освободя. Ако знаех, че ще си днес тук, щях да разчистя документите. Има да си говорим за много неща.
Бела, която вървеше пред нас, се извърна и се подсмихна иронично през рамо. Обещах на Шушулката, че ще бъда при него, и влезнах в моя кабинет в момента, в който телефонът ми иззвъня.
— Вдигни ти — рече Оливие. — Забравих да ти кажа, че преди да дойдеш днес, те потърси някаква журналистка във връзка с документи, които си била получила в наследство. През цялата сутрин обаче някой не спря да звъни и всеки път, когато вдигнех, затваряше. Трябва да е някой хахо.
Вдигнах слушалката на четвъртото позвъняване.
— Ариел Бен, Управление на отпадъците — небрежно изрекох в микрофона.
— Здравей, фукличке — чух мек познат глас. Глас, който бях убедена, че никога повече нямаше да чуя. — Съжалявам, наистина много съжалявам, че трябваше да стане по този начин… но не съм умрял. Във всеки случай точно това ме чака, ако не ми помогнеш. И то бързо.
Руните23
Трябваше да приседна, и то бързо. Докато се стоварвах на стола си, кръвта се свлече от лицето ми като вода през отпушен канал. Наведох глава и докоснах коленете си с чело, за да не припадна.
Беше жив. Сам беше жив.
Дали пък не сънувах? Случват се такива неща насън — струват ти се съвсем реални. Но гласът на Сам беше досущ като неговия и сега шепнеше в ухото ми, нищо, че току-що се бях върнала от погребението му. Май беше време да проверя дали съм с ума си.
— Ариел, тук ли си? — разтревожено попита Сам. — Не чувам да дишаш.
Прав беше. Бях спряла да дишам. Наложих си да си поема дъх, за да възстановя тази по принцип рефлекторна функция на тялото. Преглътнах няколко пъти, стиснах здраво дръжката на стола, изпънах гръб и отговорих:
— Здрасти — от гърлото ми излезе нещо като стържещ писък. Глупаво беше, но какво друго може да каже човек в такъв момент?
— Иска ми се да ти се извиня, защото си представям какво преживяваш, Ариел. — Човек трудно може да си представи по-голямо омаловажаване на нечии чувства. — Моля те, не задавай въпроси, преди да имаме възможност да се видим и да ти обясня. Истината е, че е опасно за теб да казваш каквото и да било, освен ако не си напълно сама.
23
Древна келтска магическа система, представяща основните сили на природата чрез пиктограми. Най-ранните рунически форми се срещат изрязани в камъни или по стените на праисторически пещери. Символите се използвали за предсказания и магии от северните народи, които вярвали в контакта с природните сили чрез призоваването им със съответната руна. Около II в. пр. Хр. руните били съпоставени със звуковия ред на езика и така била създадена руническата азбука. — Б.пр.