Усетих, че гърлото ме заболя от продължителното и енергично шепнене. Не можех да повярвам какво се случва. Къде отиде моят доскоро добре организиран и почти скучен живот? Разпадаше се на ситни парченца. Не можех да повярвам и че Сам е жив, а изпитвам желание да му извия врата.
— Ариел, моля те! — Сам вече звучеше все едно някой го скубе косъм по косъм. — Взе ли пощата си, или не? Сещаш ли се за някакво логично обяснение, заради което ти все още не си видяла този пакет?
Стомахът ми се сви. Не беше нужно кой знае колко интелигентност, за да се досетя, че вътре е бил ръкописът на Пандора. Ръкописът, към който всички проявяваха такъв голям интерес и заради който някой изпитва желание да ликвидира Сам.
— Забравих да предупредя да спрат пощата ми — обясних и долавяйки възмутената въздишка отсреща, додадох ядосана:
— Колкото и да е странно, бях разстроена от съобщението, че ме викат на погребението на близък човек. Какво толкова? Забравих.
— Ако през цялото време е стоял в пощенската ти кутия — все така шепнешком попита Сам, — къде може да е сега?
Къде, къде? Захвърлен на пода в дневната ми, след като събрах каквото можах от кишата. А и може би е заровен под някоя пряспа. Спомних си как, затъвайки в снега, хвърлих това, което бях извадила от пощенската кутия, под колата си.
— Когато късно снощи се прибрах, метнах пликовете и съобщенията на пода в къщи. Не съм преглеждала полученото и всичко трябва да си е там.
— Ако подслушвателното устройство е закачено на телефона ти преди да се прибереш, най-вероятно и домът ти е бил претърсен вече, и то не веднъж, но с положителност отново, след като си тръгнала за работа тази сутрин. Изобщо не се замислих на каква опасност те излагам, като ти го изпращам.
— Мило, наистина — отвърнах. — Напомня ми на играта с писма, когато не се ли отървеш от писмо, си прокълнат да те порази светкавица и си обречен на вечно проклятие.
— Ти наистина не разбираш — ще бъдем прокълнати. — Никога не бях чувала в гласа на Сам да звучи такова отчаяние. Той мълча няколко секунди, а когато се обади отново, сякаш гласът му идваше от дъното на стометров кладенец. — Ариел, изключително важно е този пакет да не попадне в погрешния човек. По-важно е от самите нас, по-важно от твоя или моя живот.
— Моля? — повиших глас. — Ти какво, съвсем ли изперка? Да не искаш да кажеш, че трябва да рискувам живота си за нещо, което дори не съм виждала? И за което дори не искам и да знам.
— То е част от теб и ти си част от него. — За първи път гласът отсреща звучеше раздразнено. — И колкото и да съжалявам, че те забърках в тази история, Ариел, не можем да върнем нещата назад. Ти единствена можеш да откриеш пакета и ти казвам, че трябва да го направиш. Не успееш ли, не само твоят и моят живот са изложени на риск. Можеш да ми вярваш.
Не знаех какво да правя. Единственото ми желание бе да се отърва от проблема. Да се завра под леглото и да засмуча палец. Въпреки това се постарах да се стегна.
— Добре, да започнем отначало. Как изглежда този твой пакет?
Явно и той се стараеше да си събере мислите, но най-сетне проговори за първи път със сухия глас на очевидно ядосан човек.
— С дебелината на някъде около два топа хартия.
— Доста обемисто. Това не може да влезе в моята пощенска кутия. — Нямаше никакво съмнение, че докато потъвах в дълбоката пряспа, не държах такъв пакет в ръка. — Има още едно обяснение. Пакетът още не е пристигнал.
— Това би ни дало известна отсрочка, но не за дълго — отбеляза мрачно Сам. — Възможно е да пристигне днес, а ти не си си у дома. Онези сигурно не те изпускат от очи.
Изгарях от желание да разбера кои са онези, но първо исках да уточня основните неща.
— Мога да поискам да спрат да ми носят пощата днес… — опитах се да предложа, но Сам не изчака да довърша.
— Прекалено подозрително. Вече са разбрали, че ще пристигне по пощата. И преди споменах, че според мен няма да дръзнат да те докоснат, докато не се уверят, че пакетът е в теб. Или вече са го пипнали, или знаят със сигурност, че всеки миг ще пристигне. Така че засега си в безопасност. Предлагам ти да се прибереш както обикновено и небрежно да си провериш кутията, както правиш това всеки ден, а аз ще се опитам да ти изпратя по някакъв начин съобщение. Но за да се подсигурим, ще ти позвъня на същия този телефон утре по същото време.