— Бях на пресконференцията в Сан Франциско, госпожице Бен — пое си дълбоко въздух Хелена. — Там чух, че като единствена наследница на покойния ви братовчед Самюъл Бен, получавате имуществото, което той самият е наследил от баба ви — прочутата оперна певица Пандора Бен, и от чичо ви, минният магнат Ърнест Бен. Когато някой от колегите запита за ръкописите, и баща ви, и изпълнителят на завещанието, господин Ейбрахамс, бяха единодушни, че това включва не само кореспонденцията на Пандора Бен със световноизвестни личности и с нейни близки, но и писмата на доведената й дъщеря Зоуи, прочутата… — Проститутка? Думата се въртеше на езика ми, но жената довърши: — …танцьорка.
Както много пъти съм казвала, отношенията в моето семейство са доста объркани.
— По всички личи, Хелена — обадих се, — че след като сте научили толкова много на тази пресконференция, на която аз, за нещастие, нямах възможност да присъствам, трябва и да сте чули къде се намират тези толкова важни ръкописи. — Със сигурност за тях не стана дума при четенето на завещанието.
— Тъкмо за това бързам да ви се обадя. Времето е от огромно значение в такива случаи. Според изпълнителя на завещанието, в случай на смърт на вашия братовчед, цялото му движимо и недвижимо имущество влиза във ваше владение до седмица след отваряне на завещанието.
По дяволите! Животът ми е изложен на риск, чувствах се притисната до стената и всичко това благодарение единствено на моя скъп побратим Сам.
Не беше чак толкова трудно да описвам връзките на членовете на семейството ми с околния свят. Но това винаги е било дяволски неприятна задача. Дядо ми Йероним Бен, холандски емигрант в Южна Африка, се оженил два пъти. Първо за богатата вдовица Ермионе, със смесен произход, известен като африканер, която вече имала един син Лафкадио, когото дядо Йероним осиновил и му дал презимето си. От този брак се родили още две деца — чичо ми Ърнест, роден в Южна Африка, и леля ми Зоуи, която се родила във Виена, където семейството се преместило да живее в началото на века. Следователно тези две деца са брат и сестра по майчина линия.
Историята разказва, че когато Ермионе се разболяла във Виена, а децата били все още малки, тя помолила дядо ми да наеме студентка от Виенската консерватория, която да се грижи за децата и в същото време да им преподава уроци по музика. След смъртта на Ермионе младата жена, на име Пандора, бързо заела нейното място. Така тя станала втората жена на дядо ми, майка на баща ми Огъстъс. Не след дълго тя ги напуска, избягва с чичо ми Лаф и става най-известната оперна певица в тогавашна Виена на постсецесиона.
И сякаш за да се заплетат още повече отношенията, следва историята на черната овца в семейството, леля Зоуи. Тя на практика не познавала болнавата си майка, още по-малко вечно заетия си баща, и била отгледана от Пандора, която пък да вземе да избяга с Лаф и по този начин се стига до прочутия „семеен разкол“. Бурният живот на Зоуи, прочула се като най-успялата жена с леко поведение като Кралицата на нощта, поела пътя на Лола Монтес, налага по-подробно описание.
Това, което сега най-много исках да разбера, беше какво знаеше чичо Лаф, превърнал се в ключова фигура в семейната драма, за ръкописите, които бях наследила; чии бяха те всъщност — на Пандора или на Зоуи? И каква беше тяхната роля за цялостната картина? Надявах се малко по малко да събера тази информация в дните в края на седмицата. Стига да доживеех дотогава.
Очевидно е, че Сам също знае много повече от това, което успя да ми каже по телефона. Но защо някакви стари писма и дневници „парят“ толкова, че да искаш да се отървеш час по-скоро от тях, защо баща ми подхвърли, че са шифровани, нещо, което никой друг не споменава, и защо Сам ще инсценира собствената си смърт с помощта на правителството на САЩ и ще ме определи за своя единствена наследница, което пък се съобщава на пресконференция. Това, последното, ме изпълваше с безсилен гняв. Засега обаче, тъй като нямаше как да говоря с него до следобеда на следващия ден, когато беше уговорката ни да се чуем по телефона на каубойския бар, трябваше да измисля как да успея да остана жива.
На първо място приключих разговора с Хелена — известна звезда в разследващата журналистика за „Поуст“, която успя да ми каже далеч повече неща, отколкото аз на нея, с обещанието тя да е първата, на която ще съобщя, когато получа ръкописите.