Благодарение на Сам бях станала истински майстор в тази игра. Пак благодарение на Сам не вярвах на никого. А и никой от роднините не искаше да ми се довери.
Волфганг ме наблюдаваше със странно изражение. Внезапният ми изблик на страст изненада и самата мен. До този момент не бях си давала сметка, че такива чувства са зарити дълбоко в мен и че те може да изплуват на повърхността неочаквано бързо.
— Ако за да спечеля доверието ти, е необходимо да ти казвам всичко, което те интересува, независимо от опасността, която може да крие това за мен или за теб, аз съм готов — заяви той с неочаквана искреност. — Страшно важно е да ми имаш пълно доверие, дори отговорите да не ти харесват.
— Благословен да си пророк Морони! — възкликна Оливие, когато ме видя. — Изглеждаш така, сякаш аргонавтчето е точило ноктите си върху теб. Какво се случи? Наниза се на някой уличен стълб в устрема да прегазиш още някой пешеходец?
— Нанизах се на лавина в устрема да се простя с живота си — признах, защото, безсъмнено, прибирането на служебната кола на Волфганг щеше да предизвика доста приказки в района на Центъра, особено когато се разбереше, че е карал ски през този ден. — Искам да ти се извиня за случката пред пощата. Наистина не съм на себе си през последните няколко дни.
— И срещна тази лавина по пътя от пощата до Центъра? Много интересно, май наистина трябва да се прехвърлим към територията на приключенията — подхвърли Оливие, докато се изправяше, за да ми помогне да седна на мястото си. Той внимателно постави ранената ми ръка на подлакътника на стола. — Не се появи на работа през деня и когато се прибрах към седем, видях колата ти на алеята, а къщата бе потънала в мрак и тишина. Двамата с Язон вечеряхме сами, питайки се къде би могла да си.
Значи Язон бе успял да забърше две вечери снощи. Една на моя етаж и втора от специалните запаси на Оливие. Този малък конспиратор! Защо не можех да му доверя и някои от проблемите си. Знаех обаче, че Оливие чака отговор. Затворих очи и притиснах пръсти в превръзката, която покриваше туптящата рана на челото.
— Надявам се, не си изтъргувал още бюджета си за „свободно гледани пилета“ и екопродукти — подхвърлих, когато най-сетне отворих очи.
Оливие зяпна.
— Не ми го казвай — едва промълви той. — Да не би наистина да…
— Питаш дали съм прекарала нощта с доктор Хаузер ли? Да, прекарах я. Но нищо не се случи.
В малки селища като нашето много скоро всички щяха да знаят.
— Как така нищо не се случи? — почти се провикна Оливие и затръшна вратата, след което се стовари в стола си. — Не те разбирам.
— Човекът спаси живота ми, Оливие — подхванах. — Бях ранена, както виждаш, и той ме доведе до къщи. Загубих съзнание и той остана при мен. — Главата започваше много да ме боли.
— Трябва да се огледам за нова религия — изправи се отново Оливие. — Пророк Морони очевидно не предлага техника за справяне с импулсивните постъпки на жените. Винаги съм харесвал юдаизма заради енергията в характерното „Ой!“ Какъв е според теб произходът на възклицанието? Защо на тези хора им е така приятно да се щурат насам-натам и да повтарят „ой“? — Той закрачи из тесния кабинет, повтаряйки: „Ой-ой-ой“.
Реших, че е време да сменя темата.
— Идваш ли с мен в Сън Вели през почивните дни?
— Защо мислиш, че стоя вечер до толкова късно?
— Ако Волфганг Хаузер успее да се върне от пътуването си, вероятно ще дойде с нас — предупредих го. — От понеделник ще работим заедно по един проект, а и все пак той спаси живота ми.
— Ой! — завъртя драматично очи към тавана. — Пророк мой, ти наистина си го закъсала.
Много се надявах Оливие да разбере в най-скоро време значението на „ой“, защото звученето му ми се струваше доста подходящо за състоянието ми в момента.
Рано същата сутрин установих, че не мога да движа ръката си и Волфганг бе предложил да ме закара до работното ми място. Помолих го да спре за минута пред сградата на пощата. Подписах специален формуляр, според който Джордж, пощенският служител, имаше право да задържа пощата ми, докато започна да си служа с ръката. Обеща да ми позвъни, ако се получи някакъв по-голям пакет, за да не оставя пощальонът жълтите си бележки в кутията ми. На връщане от работа можех да мина да го прибера.
— Надявам се да не те скандализирам прекалено, като те уверя, че леля ти Зоуи е забележителна жена — подхвърли някак между другото Волфганг, докато аз поглъщах омлета с неподсладена сметана и хайвер, който той успя да приготви от онова, което откри в хладилника ми. — Тя много би се радвала да те опознае, а и ти няма да загубиш, ако се срещнете. Жената е изключително чаровна… Дава си ясна сметка защо всички в семейството ви я считат за черната овца.