Нищо чудно, помислих си аз, особено след всичките скандални факти, които сама написа за себе си в издадените от нея книги. В тях например описваше легендарния си талант на една от най-добрите танцьорки в Европа, който я нареждаше до Айседора Дънкан, Жозефин Бейкър и Нижински29, описваше и страничните си занимания като една от известните дами с твърде свободно поведение в Европа, които я нареждаха пък до жени като Лола Монтес30, като Коко Шанел и известната от литературата „дама с камелиите“.
Но тази сутрин чух и за много други факти, като например това, че по време на Втората световна война моята скандална леля Зоуи е участвала във френската съпротива, била е и информатор на Офиса за стратегически служби — първата официална организация в Америка за международно разузнаване.
Питах се само колко от всичко това бе истина. Макар че подобно поведение бе напълно в стила на нашата част от семейството, струваше ми се някак нелепо група като ОСС, която се занимаваше с разбиване на шифри, кодиране на съобщения и действаше в предполагаема секретност, да е поддържала тесни контакти с разглезена клюкарка като леля ми Зоуи, която се е движела в светските кръгове. Ала като се замисли човек, може да се предположи, че тъкмо нейната слава би могла да бъде най-доброто прикритие. Във всеки случай далеч по-добро от това на философски настроената й колежка в танците и нейна предшественичка Мата Хари.
Ако можеше да се вярва на вестниците в момента, Зоуи, вече осемдесет и три годишна, бе жива и здрава и бодро шества по улиците на Париж, наслаждавайки се на шампанското, като съвсем не се бе отказала от непристойния живот, който водеше открай време. Много бях любопитна да разбера как е успяла да се свърже с човек като Волфганг Хаузер, водеща фигура в МААЕ в офиса им във Виена.
Австриецът ми обясни, че през март миналата година по време на тържествата по случай петдесетгодишнината от сключването на мирния договор след Втората световна война, Зоуи се сприятелила с него на събиране в една от типичните австрийски кръчми, където се пие младо вино. По думите на Волфганг, след няколко бутилки Зоуи изпитала такова доверие към него, че отворила дума за ръкописите и не след дълго го помолила за помощ.
Разказала му, че ръкописът с руни попаднал в ръцете й преди няколко десетилетия — така и не уточнила откъде се е сдобила с него. Единствено споменала, че е от епохата на Рихард Вагнер в края на XIX в., когато в Германия и Австрия било на мода да се търсят корените на тевтонската31 култура в тяхното наследство. Създали се общества, разказваше ми Волфганг, които се пръснали в цяла Европа, за да търсят и преписват, а след това и да дешифрират рунически надписи върху паметници.
Зоуи вярвала, че нейните ръкописи са извънредно ценни и редки и е възможно да са свързани по някакъв начин с ръкописите, които Сам бе наследил от брат й Ърнест, с когото отдавна не поддържала връзка. Подхвърлила дори, че не би се изненадала, ако Сам притежава други такива текстове и че той би могъл да оцени нейния и дори да го дешифрира. След смъртта на Ърнест обаче било невъзможно да се свърже със Сам, камо ли да обсъди с него такава възможност.
Заради позицията на Волфганг в сферата на ядрената енергетика, Зоуи се надявала той да се свърже с мен, а оттам и със Сам, без в това да бъдат ангажирани останалите членове на семейството. Волфганг така и не успял да разбере защо тя бе решила да се довери на напълно непознат човек.
Познавайки репутацията на милата ми леля, за мен мотивите й бяха разбираеми. Тя може да бе на осемдесет и три, но не беше сляпа. Мъжете, с които бе минал животът й, макар и невинаги много богати, неизменно са били изключително красиви и Волфганг положително е можел да се мери с някои от тях. Ако не държах прочутия ръкопис в ръцете си, можех да предположа, че старата вещица като нищо можеше да го използва като стръв, за да добави Волфганг към скъпоценностите в и без това добре отрупаната си корона.
Макар да бе дал съгласие да се свърже с членове на семейството, с които не поддържаше контакти, и да открие Сам и мен, за да ни включи в проекта, Волфганг не беше действал бързо — поне не, докато не бе намерил благовиден предлог да измине целия този път до Айдахо. Нямало е как да знае, че Сам ще бъде мъртъв по това време, нито е можел да предположи каква ще е моята реакция.
29
Вацлав Нижински, легендарна фигура в балета от началото на XX в., наричан още „ангел на танца“. — Б.пр.
30
Балерина и куртизанка, танцувала на сцените на всички големи европейски градове. В Мюнхен привлича вниманието на краля на Бавария Людовиг I. Издигането на Лола и все по голямата й роля в живота на кралството водят до размирици в Мюнхен. — Б.пр.
31
Старогермански народ, установил се към II в. пр. Хр. по крайбрежието на Балтийско море. — Б.пр.