Трябваше да взема седалковия лифт номер три до Лукаут, да измина със ски склона с бобуни и да свия надясно по пистата, белязана като черен ромб, което би трябвало да означава, с най-висока степен на трудност. Всичко изглеждаше лесно на пръв поглед, като изключим обаче стръмните склонове, които трудно щях да измина с ранената си ръка. В тази част на планината идваха малко туристи, дърветата в гората бяха близо едно до друго, а пътеките — извънредно тесни. Лесно щях да намеря следите, оставени от Сам, така че той можеше да сменя посоката както си иска, ако това му се наложеше.
Чувствах се извънредно горда, че дешифрирах матрицата от 26 на 26 знака, хрумването на Сам да състави съобщението си в релефа на планински маршрут, познат единствено на този, за когото е предназначено, беше наистина гениално.
Канех се да изтрия мрежата, която светеше още на екрана, когато си спомних, че би могло да има и още едно по-дълбоко ниво. Кликнах два пъти с мишката върху звездата — без резултат. Пробвах и върху първата буква на Сън Вели — пак нищо. Опитах и върху последната буква на съобщението: второто а от гората. Матрицата изчезна мигом и се появи съобщение:
Keen gnosis of gnosis. Подписано от Иво Бласк.
Иво Бласк беше анаграма от Сив облак — тайното име на Сам, което той получи след срещата си с духовете, също както Кас Вибол, Бил Совак и всички останали комбинации от буквите на имената ни, които използвахме, докато бяхме деца. Това означаваше, че и първата част от текста е анаграма и съдържаше още някакво съобщение от Сам, което той искаше да прочета.
Очертаваше се дълга нощ.
Но не се оказа толкова дълга. Бях доста добра в разгадаването на анаграми — очевидно Сам разчиташе на това.
Първата дума беше keen, срещу която в речника, който винаги имах под ръка, пишеше: оплакване на починал. Напълно подходящо, като се има предвид, че технически погледнато Сам беше мъртъв. Точно това ми се искаше да правя сега — да го оплаквам, нищо че знаех, че е жив.
Другата дума gnosis знаех, че означава познание — особено когато става дума за тайно, езотерично, скрито познание, от което човек има нужда в период на трансформация. Отново думата бе подходяща за кариерата ми и за положението, в което се намирах в момента — пред компютъра.
Най-лесният и най-бърз начин да разшифроваш една анаграма е да вземеш всички познати букви, да ги сортираш в група, за да видиш какви думи може да съставиш от тях. Така например, ако вземем съобщението на Сам, което се състоеше от 18 знака, се получаваше следният брой гласни и съгласни: e = 2, i = 2, o = 3, f = 1, g = 2, k = 1, n = 3, s = 4. Смислените изречения, които можеш да съставиш от тях, не бяха кой знае колко много. Сам ми бе дал две указания, за да ме улесни keen и gnosis.
Ако keen е оплакване или стон, значи е някакъв звук, вик или дори музика. След като майка ми и баба ми бяха сред известните певици на своето време, бих могла да заложа на „песен“.
Сам ми бе дал достатъчно букви за думата song — „песен“, и то два пъти. От останалите букви лесно сглобих думата seek — „търси“. В крайна сметка получих съобщението: I seek in Song of Songs — Търся в „Песен на песните“.
Задачата ми беше ясна.
Оливие държеше в най-горното чекмедже на бюрото си Книга на мормоните, но не и Библия. Добре, че сред колегите ми имаше достатъчно религиозни фанатици, които препрочитаха великата книга в обедната си почивка. Все някъде трябва да беше останал екземпляр. Обиколих няколко офиса, докато открих една.
Не ми беше трудно да се досетя, че Сам не за първи път насочва вниманието ми към Соломон. Първият бе възелът, който беше закачил на огледалото за обратно виждане в колата ми — първият му знак, че е жив. Нямах никакво време да разгадавам истинското значение на поемата от седем страници, вдъхновила толкова много хора през изминалите хилядолетия, но я прегледах набързо и укротих интереса си, поглеждайки само последните редове: