— Бамби е изключително талантлива челистка — сподели Лаф с Оливие, което привлече вниманието ми. — Всеки знае — продължаваше чичо ми, — че сръчните пръсти и умелото огъване на китката са важни качества за големите музиканти. Но малцина са наясно, че когато става дума за чело…
— Най-важно е как придържаш инструмента с бедрата си — довърших вместо него.
Оливие потисна надигналия се в гърлото му смях и посегна към чашата с вода.
— Да, така е — съгласи се Лаф и пое менюто от метр д’отела — Тялото на изпълнителя се превръща в част от инструмента и поглъща в известен смисъл музиката в пламенната си прегръдка.
— Разбирам — успя да промълви Оливие. Очите му не спираха да шарят по тялото на Бамби, което можеше да се равнява единствено с това на богините от Олимп.
— Ще взема oeufs Sardou35 — съобщи чичо Лаф на мъжа зад него. — Но със сос „беарнез“ и много лимон.
Оливие се наведе към мен и прошепна:
— Загубвам ума и дума в добро общество.
— Вие, младежи — обърна се чичо ми към мен, след като поръча и за Бамби, все едно тя бе малко дете, — може би ще искате да покарате ски днес следобед.
Посочих превързаната си ръка и поклатих отрицателно глава.
— В такъв случай ние двамата ще можем да проведем нашия малък разговор, докато другите спортуват. Но докато се храним, мисля, че няма да е зле да ви разкажа една история, която ще бъде интересна на всички…
— Семейна история ли? — попитах, като внимавах тонът ми да не е прекалено ентусиазиран. По телефона чичо ми беше съобщил, че ще ми разкаже нещо поверително.
— Не точно семейна — усмихна се Лаф. — Всъщност това е моята собствена история и съм убеден, че не си я чувала, тъй като и баща ти не я знае, както и другият ми полубрат Ърнест. Дори Бамби не я знае, макар да е от хората, които си мислят, че познават всички мои тъмни тайни.
Малко странна характеристика за кухата наглед красавица Бамби, чието изражение не подсказваше да е способна на какъвто и да е траен интерес към някакъв проблем.
— Въпреки доста интензивния си и дълъг живот, Гаврошче — продължи Лаф, — и до днес си спомням всеки аромат, всеки вкус и образ, минал покрай мен. Някой път трябва да ти разкажа философията си за това — ароматите са ключ за стигане до най-ранните спомени. Но най-трайните впечатления са тези на върховна красота и върховно огорчение. В деня, когато срещнах баба ти Пандора, преживях комбинация и от двете.
До масата ни застана цяла процесия от сервитьори, които оставиха покрити блюда пред всеки и като по даден знак вдигнаха сребърните капаци. Лаф ми се усмихна и продължи:
— За да разбереш как започна всичко, най-добре да ти кажа първо за огорчението… после за красотата.
Роден съм в края на 1900 година в провинция Натал на източния бряг на Южна Африка. Името на мястото е дадено от самия Васко да Гама в чест на Рождество Христово, защото видял земята на този ден. Знамението на звездите е изключително: пет планети минавали едновременно през знака на Стрелеца. Най-важната от тях е Уран, символ на новия ред, очаква се тази планета да е предвестник на настъпването на новата епоха на Водолея, в която всеки момент ще навлезем. Човек би могъл да го нарече новия световен безпорядък, тъй като от древни времена се знае, че епохата на Водолея ще започне с драматично рушене на стария ред, който ще бъде сринат и отмит в морето от мощна вълна. Там в Натал за моето семейство този безпорядък вече бил започнал. Родил съм се в разгара на Англо-бурската война36, събитие, белязало този век с огън и кръв.
Две години след моето раждане бушува войната между пристигналите наскоро британски заселници и наследниците на холандците, дошли да живеят тук много преди това и които наричали себе си boers — селяни, немците имат същата дума Bauer, но ние англичаните ги нарекохме „бури“37…
36
Предизвикана от стремежа на Великобритания да разшири колониалните си владения в Южна Африка, тази война (1899–1902) приключва с превръщането на двете бурски републики (преселници от холандски произход), Южноафриканска и Трансвалска, в британски колонии. — Б.пр.