— Ние англичаните ли, чичо Лаф? — не се сдържах. — Винаги съм знаела, че произхождаме от африканерите38.
— Вероятно моят втори баща — твоят дядо Йероним Бен, е имал право да претендира за принадлежност към бурите — с мрачна усмивка отговори Лаф, — но истинският ми баща е англичанин, а майка ми — холандка. Смесената националност на моя произход и раждането ми в държава, раздирана от война, обяснява до голяма степен ненавистта, която изпитвах към проклетите бури. Войната отключи началото на верига от събития, които скоро щяха да погълнат света и да завъртят семейството в нескончаем водовъртеж и хаос. Достатъчно е само да се сетя за всичко това и жлъч се надига в гърлото ми, както и нестихваща, изгаряща и неизмерима омраза към онези хора.
Божичко! „Нестихваща, изгаряща и неизмерима омраза“, какво беше това? Както повечето ми познати и аз до този момент смятах, че чичо Лаф е блестящ цигулар и твърде малко други неща в живота го интересуват, освен, да речем, какво парче да избере да изсвири, докато Рим гори, или какви са нагласите на обществото, та един мъж да не бърза да сваля панталоните си. Промяната в тона, която току-що забелязах, напълно променяше нещата.
Направи ми впечатление, че Бамби и Оливие също като мен не свалят очи от Лаф, напълно забравили храната. Лаф взе от чинията си обвитото във фин плат парче лимон и проби с вилицата си дупки в него, за да изцеди допълнителен сок върху соса „беарнез“. Погледът му обаче се рееше някъде далеч навън, към започващия лек сняг.
— Трудно е да се проумее дълбочината и болката на такива чувства, Гаврошче — обади се той, — докато не чуеш необикновената история на държавата, в която съм се родил. Казвам необикновена, защото в началото тя е била по-скоро търговско предприятие — компания. Така е и известна, като „Компанията“, и от самото начало създава напълно отделен свой свят на един загадъчен и малко известен континент. Този свят съществува в изолация, така непробиваема, както би било непробиваемо заграждение от трънливите храсти на горчивия бадем, който, между другото, е и символ на бурите и на тяхното желание да останат да живеят далеч от останалия свят…
Няколкостотин години, откакто холандската Източноиндийска компания за първи път създава гарнизони по крайбрежието на нос Добра надежда, много бури се занимавали със скотовъдство, отглеждали стада овце и говеда, занимание, което ги правело по-мобилни от селяните, които обработвали земя. В момента, в който някое хрумване на компанията, продиктувано от алчността или желанието за власт, не им харесва, те просто се вдигали и се местели на ново място, където пасищата били по-зелени. Такова било поведението им при всеки опит на външна сила да им наложи някакви правила.
Така за по-малко от век преселниците бури постепенно превзели повечето земи, населявани до този момент от хотентотите, заробили ги заедно с децата им и подгонили и бушмените, все едно били диви животни. Щом си изберели място, където смятали, че ще останат по-дълго, тъй като вярвали, че са избрани от Провидението, на бърза ръка вдигали огради и ги укрепвали с живи плетове от горчив бадем, растение, известно с дългите си остри шипове. След време то стана и символ на апартейда — зародил се, за да предпази местното население от набези.
Така и щяло да си продължава, ако през 1795 година англичаните не завзели носа. По искане на оттеглилия се в изгнание принц Орански (по това време Холандия е завладяна от революционното правителство на Франция) Великобритания купува Кейп Колъни от холандците за шест милиона английски лири. Никой не се допитал за това до бурите колонисти, но и едва ли е било обичайна практика. Въпреки това те били вбесени, защото от този момент с тях наистина щели да се отнасят като с колония и никой нямало да се съобразява с досегашния им начин на живот.
Естествено, от Великобритания започнали да прииждат нови заселници, които пристигали с жените и децата си, както и мисионери, които влизали във вътрешността и проповядвали християнската вяра сред коренните жители. Мисионерите били сред първите, които се оплакали в Англия от начина, по който се отнасяли предишните заселници към коренните жители. След по-малко от четирийсет години от управлението на англичаните, през декември на 1834 година бил приет закон за освобождаване от робство, даващ свобода на всички роби в рамките на Британската империя, включително и на тези, заробени от бурите, действие, което бурите категорично не искали да приемат. И така започнало голямото преселение.
38
Популярно название на днешните потомци на някогашните холандски заселници, изповядващи най-често калвинизма. — Б.пр.