Празникът Разпъване на шатри в деня на есенното равноденствие е в прослава на първата шатра, направена от акациеви клони, както поръчал Господ Бог при бягството на народа ни от Египет. Миналата есен за празника във всяка градина, двор или частен парк в Иерусалим изникнаха импровизирани шатри от клони, които хората закрепваха с гирлянди от цветя, така че слънцето и вятърът, както и лекият дъжд свободно се сипеха над главите на семействата и гостите ни, докато се веселяхме през всичките седем дни на празника, завършил с четене на глас на последната глава на Тората — смъртта на Моисей. За четенето се събрахме в Храма и така ознаменувахме края на един стар цикъл, такъв край на цикъл е и смъртта на Моисей за нашия народ.
В края на пиршеството на осмата вечер домакинът на всеки дом се изправя пред събраните в двора или градината му гости, за да прочете най-старата молитва в прастарата ни традиция, по-стара дори от този празник. В нея той отправя благодарност към Всевишния за това, че е имал своята шатра през тази една седмица, и се надява, че ще бъде достоен да седи в пещерата на Левиатан. А какво означава пещерата на Левиатан? Настъпването на новата ера, началото на царството на месията, на помазания, който ще се пребори с морското чудовище, ще се подслони в неговото жилище заедно с праведните и ще нагости всички с неговата плът. Ще ни освободи от веригите на робството, ще обедини всички нас в своето царство, ще върне Кивота на завета и ще покрие със слава Храма, така както това сториха Давид и Соломон. Като наследник по право на тези прославени принцове, той ще поведе Избрания народ към слава и ще възстанови златната зора — не просто нова година, а нов еон10.
Разбираш, че неслучайно Учителя е решил да дойде сам от Галилея, за да присъства на празника.
Появи се в градината на Никодим вечерта на осмия ден Прослава на Тора. Паркът на Никодим е просторен и с много дървета. Както обикновено в такива дни има много шатри от клони и цветя, факли осветяват богатите трапези и, естествено, портите стоят широко отворени за всеки, който би искал да влезе.
Когато най-сетне Никодим стана, за да даде благословията си и да помоли за честта следващата година по това време да намери място в хралупата на морското чудовище, Учителя се изправи в шатрата, където бе седял до този момент. Широката бяла туника и дългите му коси се вееха, докато прекосяваше разстоянието до изправения Никодим, с един замах свали подносите и чашите от ниската маса и се качи отгоре.
Вдигна с едната си ръка съд с вода, докато с другата се опираше на клоните на шатрата, и започна да пръска наоколо течността — по масата, по земята и гостите, които скочиха стреснато. Всичко го гледаха изумени, защото не разбираха какво означава това. След малко Учителя захвърли празния съд на земята и вдигна нагоре разперените си ръце.
— Аз съм водата! — провикна се той. — Изливам се заради вас и който е жаден, да дойде и да пие от мен! Ако вярвате в мен, животворни реки ще потекат от вас.
Както много от присъстващите после си спомняха, гласът му бе така силен, а думите толкова вдъхновяващи, че на никой не му хрумна дори да тълкува чутото.
След вечеря хората един по един започнаха да стават и да се отправят към портата. Никодим дочул как неколцина фарисеи си говорели помежду си, че се готви тайно събиране по-късно същата вечер в дома на Каиафа в другия край на града. Никодим не бил поканен, но решил въпреки всичко да отиде, защото било ясно, че и най-пламенните привърженици на Учителя били потресени от странните му действия.
Рано на следващата сутрин Никодим се запътил към Храма, за да търси Учителя и да говори с него преди другите. Искал да го предпази, защото много често думите и действията му оставали неразбрани дори от учениците му. Предишната вечер въпреки пламенните възражения на Никодим и много други, сред които били и хора на храмовата полиция, Каиафа настоял да се намери претекст Учителя да бъде арестуван още на следващата сутрин.
Учителя пристигнал след Никодим, облечен в същата дълга бяла дреха от предишната вечер. Още щом влязъл в двора на Храма, около него се събрала тълпа, там били и хора, присъствали на тайното събрание. Били се приготвили за срещата. Подтиквани от Каиафа, водели със себе си и прелюбодейка. Избутали я да застане пред Учителя и го попитали дали според него трябва да я убият с камъни, както повелява законът. Това било капан: известно било, че също като Хилел, който имал либерални възгледи за брака, особено по отношение на жените, Учителя вярвал в опрощението, особено ако е налице разкаяние.
10
От гръцката дума αίών (aion), която означава не само „ера“, но и „период на съществуване“ или „живот“. — Б.пр.