Тайша Абелар
Магическият преход
С обич
към всички.
които пътуват в непознаваемото
ПРЕДГОВОР
от Карлос Кастанеда
Тайша Абелар е една от трите жени, обучавани специално от няколко магьосници в Мексико под ръководството на дон Хуан Матус.
Описвал съм години наред своето обучение при него, но никога не съм писал нищо специално за тази група, на която е член Тайша Абелар. Имаше негласна уговорка между всички, които бяха под настойничеството на дон Хуан, че за тях няма да се говори нищо.
Повече от двадесет години ние спазвахме това споразумение. И макар че бяхме работили и живели в тясна близост, ние никога не бяхме разговаряли помежду си за личните ни изживявания. Всъщност никога не бе имало възможност да споделяме какво по-конкретно бе правил с всеки от нас дон Хуан или останалите магьосници от неговата група.
Това положение не се дължеше само на присъствието на дон Хуан. След като той и групата му напуснаха света, ние продължихме да го спазваме, защото нямахме никакво желание да използваме енергията си, за да преразглеждаме което и да било от предишните споразумения. Насочвахме цялото време и енергия, с които разполагахме, към това да затвърдим в себе си нещата, на които дон Хуан така старателно ни бе обучавал.
Дон Хуан ни бе обучавал на магия като прагматично усилие, посредством което всеки от нас може да възприема енергията непосредствено. Той бе твърдял, че за да възприемаме енергията по този начин, ние трябва да се освободим от нормалната си способност за възприятие. И задачата да се освободим и да възприемаме пряко енергията изискваше всичките ни способности и време.
Схващането на магьосниците е, че параметрите на нормалното възприятие са ни били наложени като част от нашата социализация, не насила, естествено, и все пак като нещо задължително. Един от аспектите на тези задължителни параметри е интерпретационната система, с която сетивните данни се преработват в смислови единици и социалният ред се представя като интерпретационна структура.
Нормалното ни функциониране в рамките на социалния ред изисква сляпо и предано придържане към всичките му правила, като никое от тях не допуска възможността за непосредствено възприятие на енергията. Дон Хуан например твърдеше, че е възможно да се възприемат човешките същества като енергийни полета, наподобяващи големи, заоблени яйца с белезникаво сияние.
За да можем да постигнем разширяване на възприятието, ние имаме нужда от вътрешна енергия. Затова проблемът да се открие достъп до вътрешната енергия, за да може да се използва тя за изпълнението на тази задача, е ключов въпрос за учениците на магьосниците.
Обстоятелства, присъщи на нашето време и място, позволиха сега на Тайша Абелар да пише за своята подготовка, която беше подобна на моята, но все пак с доста различия. На нея писането й коства доста време, защото тя първо трябваше да усвои магическите средства за писане. На мен самият дон Хуан Матус ми бе възложил задачата да пиша за неговото магическо знание. И той самият бе определил нагласата, с която да изпълня тази задача, като ми каза: „Не пиши като писател, а като магьосник.“ Той имаше предвид, че трябва да го правя в това състояние на повишено осъзнаване, което магьосниците наричат сънуване. На Тайша Абелар й костваше много години да усъвършенства своето сънуване до степен да го превърне в магическо средство за писане.
В света на дон Хуан магьосниците в зависимост от основния си темперамент се делят на два взаимно допълващи се вида: сънувачи и прикривачи. Сънувачи са тези магьосници, които имат вродената способност да навлизат с лекота в състояния на повишено осъзнаване, като контролират сънищата си. Тази способност се развива с трениране в едно изкуство — изкуството на сънуването. Прикривачи, от друга страна, са тези магьосници, които по рождение са предразположени да боравят с факти и са способни да навлизат в състояния на повишено осъзнаване, като манипулират и контролират собственото си поведение. Обучението при магьосници превръща тази естествена способност в изкуство на прикриването.
И въпреки че всеки член от групата магьосници на дон Хуан познаваше напълно и двете изкуства, те все пак се разпределяха към единия или другия вид. Тайша Абелар беше в групата на прикривачите и обучена от тях. Книгата й носи белезите на нейната изумителна подготовка като прикривач.
„Абстрактния полет“, защото представлява реене от страната на конкретното, физическото към страната на разширеното възприятие и безличните абстрактни форми.