— Тъпкан си само с лайна, ти, проклет… — И в същия миг изгарящата ми ярост секна.
Не можех да повярвам, че крещя ругатни. Веднага започнах да се извинявам, като разправях, че нямам навик да крещя и да употребявам непристоен език. Уверих го, че съм възпитана по най-цивилизован начин от една майка с добри маниери, на която и през ум не й е минавало да повишава глас.
Пазачът се засмя и вдигна ръка да ме спре.
— Стига извинения — каза той. — Това го говореше двойникът ти. Той винаги е прям и откровен, а понеже ти никога не си му позволявала да се изразява, той е изпълнен с ненавист и озлобление.
Обясни ми, че в момента моят двойник е крайно нестабилен от връхлетелите го нощес гръмове и мълнии, но най-вече от случката преди пет дни, когато Нелида ме бе тласнала в левия коридор, за да започна да правя магическия преход.
— Преди пет дни ли! — възкликнах аз и дъхът ми спря. — Искаш да кажеш, че съм висяла на дървото два дни и две нощи?
— Ти прекара там точно два дни и три нощи — каза той с назидателна усмивка. — Ние се редувахме да се качваме горе и да те наглеждаме дали си добре. Беше припаднала, но иначе нищо ти нямаше, затова те оставихме сама.
— Но защо бях овързана така?
— Ти най-жалко се провали в изпълнението на маневрата, която наричаме абстрактен полет или магически преход — каза той. — Този опит изчерпи запасите ти от енергия.
Той поясни, че всъщност това не е било точно провал от моя страна, а по-скоро преждевременен опит, който завършил като пълна катастрофа.
— А какво щеше да стане, ако бях успяла? — попитах аз.
Той ме увери, че в случай на успех не бих се оказала в по-благоприятно положение, но той би ми послужил като отправна точка, нещо като примамка или сигнален знак, който точно ще маркира пътя за в бъдеще, когато ще трябва да направя окончателния полет съвсем сама.
— Сега ти използваш енергията на всички нас — продължи той. — Всички ние сме призвани да ти помагаме. И всъщност ти използваш енергията на всички магьосници, които са ни предшествали и са обитавали тази къща. Ти живееш от тяхната магия. Все едно че си на вълшебно килимче, което те отнася до невероятни места — места, които съществуват единствено по пътя на едно вълшебно килимче.
— Но аз все още не разбирам защо съм тук — казах аз. — Просто затова, че нагуалът Джон Майкъл Абелар е сбъркал вратата и се е натъкнал на мен ли?
— Не, не е толкова просто — каза той и ме погледна прямо. — Всъщност Джон Майкъл Абелар не е твоя нагуал. Има един нов нагуал и една нова епоха. Ти си член на групата на този нов нагуал.
— За какво говориш, Емилито? Каква нова група? Кой решава това?
— Силата, духът, онази безпределна сила там горе решава всичко. За нас доказателството, че принадлежиш към новата епоха, е твоето пълно сходство с Нелида. Тя като млада беше точно такава, каквато си ти сега; до такава степен, че и тя изчерпа цялата си резервна енергия, когато направи първия си опит за абстрактен полет. И също като теб тя едва не умря.
— Искаш да кажеш, че аз наистина съм можела да умра, като правех този опит, така ли, Емилито?
— Разбира се. И не защото магическият полет е толкова опасен, а защото ти си нестабилна. Ако някой друг направи същото, най-много да го поприсвие стомахът. Но при теб не е така. Ти също като Нелида пресилваш всичко, затова едва не умря.
— И след това единственият начин да те възстановим — продължи той — беше да те оставим горе на дървото, без да се докосваш до земята, за цялото време, което ти е необходимо да дойдеш на себе си. Нищо друго не ни оставаше да направим.
Колкото и невероятно да звучеше, случилото се постепенно започна да придобива смисъл за мен. Бях направила някаква страхотна грешка по време на срещата ми с Нелида. Нещо в мен бе излязло от контрол.
— Позволих ти вчера да пиеш от намерението в моята кратунка, за да проверя дали двойникът ти още е нестабилен — обясни Емилито. — И така се оказа! Единственият начин да го укрепим е чрез действия. И все едно дали ти харесва или не, но аз съм единственият, който може да насочва твоя двойник в тези действия. По тази причина аз съм твоят учител. Или по-точно аз съм учител на твоя двойник.
— Какво смяташ, че се случи с мен, като бях с Нелида? — попитах аз, все още неразбирайки съвсем какво точно не бе станало както трябва.
— Имаш предвид какво не се случи — поправи ме той. — Очакваше се да прекосиш бездната спокойно и хармонично и вече в левия коридор да пробудиш пълното осъзнаване на двойника. — И той се впусна в сложно обяснение на това какво са очаквали да се случи.
Под напътствията на Нелида аз трябвало да премествам осъзнаването си от тялото до двойника и обратно. Това прехвърляне означавало да съм премахнала всички естествени бариери, които се развиват в течение на жи вота, бариерите, които отделят физическото тяло от двойника. Планът на магьосниците, каза той, бил да ми позволят да се запозная с всички тях, понеже двойникът ми вече ги познавал. Но поради моята лудост аз не съм направила прехода спокойно и хармонично. С други думи, осъзнаването, което придобил моят двойник, нямало нищо общо с всекидневното осъзнаване на моето тяло. Това довело до усещането ми, че летя, без да мога да спра. Цялата ми резервна енергия се изчерпила, понеже нищо не я удържало, и двойникът ми обезумял.