— Нагуалът и Нелида са майстори на двойника и те ще те запознаят с последните тънкости, при положение че аз вече съм свършил грубата работа — продължи той. — Така че моята работа е да те подготвя за тях, точно както Клара трябваше да те подготви за мен. И ако не си готова, те няма да могат да направят абсолютно нищичко с теб.
— Защо Клара не може да продължи да ми бъде учител? — попитах аз и отпих глътка вода.
Той се взря в мен, после примигна като птица.
— Правилото е да имаш двама въводители — каза Емилито. — Всеки от нас има двама въводители, включително аз самият. Но последният ми учител беше нагуал; това също е според правилата.
Емилито обясни, че нагуалът Хулиан Грау бил учител не само на него, но и на всеки от шестнадесетте членове на групата в къщата. Нагуалът Хулиан заедно със своя собствен учител, също нагуал на име Елиас Абелар, са открили всекиго от тях един по един и са му помагали по пътя му към свободата.
— Защо имената Грау и Абелар се срещат толкова често?
— Това са имена на силата — обясни Емилито. — Използва ги всяко поколение магьосници. И името на всеки нагуал се редува през едно поколение. Това означава, че нагуалът Джон Майкъл Абелар е наследил името от Елиас Абелар, обаче новият нагуал, този, който ще дойде след Джон Майкъл Абелар, ще наследи името Грау от Хулиан Грау. Такова е правилото за нагуалите.
— Защо Нелида каза, че аз съм една Абелар?
— Защото си същата като нея. И според правилата ти ще наследиш нейното последно име или първото й име или ако искаш, може да наследиш и двете. Тя самата наследи и двете си имена от своята предшественичка.
— Кой определя това правило и защо поначало трябва да го има? — попитах аз.
— Правилото е законът, според който живеят магьосниците, за да ги предпази да действат произволно или на своя глава. Те трябва да се придържат към определените предписания, защото са посочени от самия дух. Така ми беше казано на мен и аз нямам причина да се съмнявам в това.
Емилито каза, че другият му учител бил жена на име Талия. Той я описа като най-изисканата жена, която човек изобщо може да си представи, че съществува на земята.
— Според мен Нелида е най-изисканото същество — промърморих аз, но се възпрях да кажа нещо повече. Иначе щях да прозвуча също като Емилито, напълно обсебен от абсолютната си преданост.
Емилито се наведе през кухненската маса и с вид на заговорник, който се кани да разкрие някаква тайна, каза:
— Съгласен съм с теб. Но почакай само докато Нелида истински те поеме; тогава ще я обичаш така, сякаш утрешен ден изобщо не съществува.
Думите му не ме изненадаха, защото вярно бе оценил нещо, което вече бях усетила — обичах Нелида така, сякаш винаги съм я познавала. Като че ли тя беше майката, която всъщност никога не съм имала. Казах му, че за мен тя е била най-доброто, най-красивото и най-безупречното същество, което изобщо съм срещала, въпреки факта, че само допреди няколко дни аз дори не знаех за съществуването й.
— Но я познаваше — възрази Емилито. — Всички ние сме идвали да те виждаме, а Нелида се е срещала с теб по-често от всекиго. Когато ти пристигна тук с Клара, Нелида вече беше те научила безброй неща.
— Какво според теб ме е научила? — попитах неспокойно аз.
Той се почеса по главата.
— Ами научи те например да се обръщаш към двойника си за съвет — каза той.
— Ти каза, че съм направила това през първата ми нощ в къщата на дървото. Но аз не знам какво съм правила.
— Разбира се, че знаеш. Винаги си го правила. Ами какво ще кажеш за твоята техника да релаксираш и да се взираш в южния хоризонт, за да поискаш съвет?
В момента, в който го каза, нещо в ума ми се проясни. Напълно бях забравила едни сънища, които ми се бяха явявали в течение на годините — в тях една красива, тайнствена дама често ми говореше и ми оставяше подаръци на нощното шкафче. Веднъж сънувах, че ми е оставила един пръстен с опал, друг път това беше златна гривна с прикачено мъничко сърчице като талисман. Понякога тя присядаше на ръба на леглото ми и ми казваше неща, които започвах да правя, след като се събудех — например това взиране в южния хоризонт или пък да нося определени цветове, или дори да се сресвам по определен начин, който повече ми отива.
Когато се чувствах тъжна или самотна, тя ме утешаваше и успокояваше, като ми шепнеше на ухото ласкави думички. Но най-живо си спомням как веднъж ми каза, че ме обича заради това, което съм. Точно тези думи употреби: „Обичам те заради това, което си.“ Когато бях много напрегната, тя разтриваше гърба ми или ме потупваше по главата, или разрошваше косата ми. Разбрах, че именно затова не исках майка ми да ме докосва. Не исках да ме докосва никой друг, освен тази дама. Когато се събуждах след някой от тези сънища, бях с чувството, че нищо на света няма значение, докато тази дама ме носи в сърцето си.