Винаги съм си мислела, че това са сънища-фантазия. Понеже бях учила в католически училища, аз дори си мислех, че тя е може би Дева Мария или някоя светица, която често ми се явява. Учила бях, че всички добри неща идват от тях. А по едно време дори си мислех, че тя е моята добра фея, но и в най-смелите си фантазии не бях допускала, че такова същество действително съществува.
— Това не беше Девата или някоя светица, глупаче — разсмя се Емилито. — Беше нашата Нелида. И тя наистина ти даде тези подаръци. Можеш да ги намериш под платформата в къщата на дървото. Те й бяха дадени от нейната предшественица и сега тя ти ги предаде на теб.
— Искаш да кажеш, че пръстенът с опала наистина съществува? — попитах аз задъхано.
Емилито кимна.
— Иди и сама виж. Нелида ми каза да ти предам…
Преди да завърши изречението си, аз излетях от кухнята и се втурнах към предния вход на къщата. Със светкавична скорост се изкачих до къщата на дървото. Там, скрита под платформата, намерих кутийка, подплатена с коприна, в която имаше изящни бижута. Веднага познах пръстена с опала, в който се виждаше червено пламъче, както и гривната с талисманчето; имаше и други пръстени, златен часовник и диамантено колие. Извадих златната гривна със сърчицето и си я сложих. За първи път, откакто Клара си бе отишла, очите ми се изпълниха със сълзи. Но това не бяха сълзи от самосъжаление или тъга, а чиста радост и въодушевление. Защото вече знаех без никакво съмнение, че красивата дама не е била само сън.
Извиках името на Нелида и й благодарих на висок глас за всичко, което бе правила за мен. Обещах да се променя, да стана различна и да правя каквото и да ми каже Емилито, всичко, стига само да мога отново да я видя и да разговарям с нея.
Когато се спуснах долу, Емилито стоеше до вратата на кухнята. Показах му гривната и пръстените и го попитах как е възможно да съм виждала същите бижута в сънищата си още преди години.
— Магьосниците са изключително загадъчни същества — каза Емилито, — защото през повечето време действат с енергията на своя двойник. Нелида е страхотен прикривач. Тя прави това в сънищата. Силата й е толкова уникална, че може не само да се пренася другаде, но и да носи неща със себе си. По такъв начин тя можеше да те навестява. И затова името й е Абелар. За нас Абелар означава прикривач. А Грау означава сънувач. Всички магьосници в тази къща са или прикривачи, или сънувачи.
— И каква е разликата, Емилито?
— Прикривачите правят планове и действат в съответствие с плановете си; те могат да измислят, подтикват и променят нещата, независимо дали са будни, или сънуват. Сънувачите се движат без всякакъв план или замисъл; те скачат в реалността на света или в реалността на сънищата.
— Всичко това е неразбираемо за мен, Емилито — казах аз, като разглеждах опаловия пръстен на светлината.
— Аз те водя, така че ще ти стане понятно — отвърна Емилито. — А за да ми помогнеш да те водя, трябва да правиш, каквото ти казвам. Всичко, което ще ти кажа, направя или ще ти препоръчам да сториш, е точно повторение на нещата, които са ми казвали моите двама учители, или е нещо, разработено в духа на това, което са ми казвали. — Той се наведе към мен: — Може и да не повярваш — прошепна той, — но ти и аз в същността си сме еднакви.
— В какво отношение, Емилито?
— И двамата сме малко луди — каза той с най-сериозно изражение. — Обърни особено внимание на това и го запомни. За да бъдем нормални, и двамата е теб трябва дяволски да се потрудим да уравновесяваме не тялото или ума, а двойника.
Не виждах някакъв смисъл, за да мога да споря или да се съглася с него. Но докато сядах отново на кухненската маса, аз го попитах:
— Как можем да бъдем сигурни, че всъщност уравновесяваме двойника?
— Като отворим вратите си — отговори той. — Първата врата е на ходилото на крака, точно в основата на палеца.
Той се пресегна под масата, хвана ми крака и с невероятно бързо движение ми събу обувката и чорапа. После с палеца и показалеца стисна като в менгеме възглавничката под палеца на крака ми и ставата на пръста. Изпищях от острата болка и от изненада. Дръпнах си крака толкова силно, че си ударих коляното в масата отдолу. Станах и изкрещях: