— Какво, по дяволите, си въобразяваш, че правиш! Той пренебрегна гневния ми изблик и каза:
— Посочвам ти вратите според правилника. Затова съсредоточи вниманието си.
Той стана, заобиколи масата и дойде до мен.
— Втората врата е в областта, която включва прасеца и вътрешната страна на коляното — каза той, като се наведе и потупа краката ми. — Третата включва половите органи и опашния прешлен.
Преди да успея да се отдръпна, той плъзна топлите си ръце между краката ми и като ме повдигна малко, силно стисна.
Опитах се да го отблъсна, но той ме хвана под кръста.
— Четвъртата и най-важна точка е в областта на бъбреците — каза той. Без да обръща внимание на раздразнението ми, той ме бутна да седна обратно на пейката. Плъзна ръцете си нагоре по гърба ми. Свивах се от страх, но заради Нелида го търпях. — Петата точка е между плешките — каза той. — Шестата е в основата на черепа. А седмата е на върха на главата. — За да ми посочи последната точка, той със силен натиск плъзна кокалчетата на пръстите си до върха на главата ми. После се върна на своето място до масата и седна.
— Ако първият и вторият ни център е отворен, ние излъчваме определен вид сила, която хората може да намерят за непоносима — продължи той. — От друга страна, ако третата и четвъртата врата не са толкова затворени, колкото би трябвало да бъдат, ние излъчваме определена сила, която хората намират за много привлекателна.
Бях сигурна, че долните центрове на пазача са широко отворени, защото го намирах за по-противен и непоносим от когото и да било. Полу на шега и отчасти защото се почувствах гузна от чувствата си към него, аз си признах, че хората не ме приемат много лесно. Винаги бях смятала, че това се дължи на факта, че не владея светските обноски, което трябваше да компенсирам с пресилено нагаждане.
— Съвсем естествено е — съгласи се той. — Вратите на ходилата и прасците ти винаги са си били частично отворени. Друга последица от това, че са отворени тези долни центрове, е, че ти винаги си имала тромава походка.
— Чакай малко — казах аз, — нищо ми няма на походката. Аз практикувам бойни изкуства. Клара ми каза, че се движа много плавно и грациозно.
Той избухна в смях.
— Можеш да практикуваш каквото си искаш — отвърна той, — но въпреки това още си влачиш краката, като ходиш. Тътриш се като старче.
Емилито беше по-ужасен и от Клара. Тя поне проявяваше снизхождението да се смее с мен, а не на мен. Той обаче не проявяваше абсолютно никакво съчувствие към всичко, което изпитвах. Тормозеше ме точно както по-големите деца издевателстват над по-малките и по-слабите, които няма как да се защитават.
— Не се обиждаш, нали? — попита ме той, втренчен в мен.
— Аз? Да се обиждам? Не, разбира се. — Обаче вътрешно кипях от яд.
— Добре. Клара ме увери, че чрез прегледа си се освободила от голяма част от своето самосъжаление и чувство за собствена значимост. Чрез прегледа на живота си, особено на половия си живот, ти още повече си открехнала някои от вратите си. Онова пропукване на врата ти, което чу, беше в момента, когато дясната и лявата ти страна се разделиха. Това отваря една бездна направо по средата на тялото ти, по която енергията се издига към врата, мястото, откъдето се чу този звук. Когато чуеш това пропукване, то означава, че двойникът ти е на път да се осъзнае.
— И какво би трябвало да правя, когато го чуя?
— Изобщо не е важно да знаеш какво да правиш, защото почти нямаме какво да правим — каза той. — Можем или да си останем седнали, със затворени очи, или да станем и да се раздвижим наоколо. Важното е да знаем, че сме ограничени, понеже физическото ни тяло контролира осъзнаването ни. Но ако успеем да обърнем нещата така, че двойникът ни да поеме контрол над осъзнаването, на практика ние ще бъдем в състояние да правим всичко, което изобщо можем да си представим.
Той стана и дойде до мен.
— А сега преставаш вече да ме баламосваш с приказки, както правеше с Клара и Нелида — каза той. — За двойника можеш да научиш нещо единствено чрез действия. И ако още говоря с теб, то е, защото преходният етап не е приключил съвсем.
Той ме хвана за ръката и без повече думица направо ме повлече към задния вход на къщата. Там ме настани под едно дърво, като темето ми беше на десетина сантиметра под един нисък, дебел клон. Каза ми, че ще провери дали мога отново да проецирам навън двойника си, този път напълно осъзнато, и то с помощта на дървото.
Сериозно се съмнявах дали ще мога изобщо да проецирам нещо и му го казах. Но той настоя, че ако го възнамеря, двойникът ми ще започне да напира отвътре и ще се разпростре извън границите на физическото ми тяло.