Тези магьосници проявиха интерес да ме подготвят за извършването на този абстрактен полет, за да мога да се присъединя към тях в основните им занимания.
За мен университетското обучение се превърна в съставна част от подготовката ми за магическия преход. Водачът на групата магьосници, с която бях свързана, нагуалът, както го наричат, беше личност с подчертан интерес към задълбочени академични знания. Затова всички, които бяха под неговите грижи, трябваше да развиват способността за абстрактно, ясно мислене, което може да се придобие само в съвременния университет.
Като жена аз бях дори повече задължена да изпълня това изискване. Поначало жените още от ранно детство са възпитавани да зависят от мъжете, членове на нашето общество, за да могат изобщо да си представят и подхванат някакви промени. Магьосниците, които ме обучаваха, имаха много твърдо мнение в това отношение. Те смятаха, че е абсолютно необходимо жените да развиват интелекта си и да разширяват способността си за анализ и абстракция, за да могат по-добре да схващат света около себе си.
Подготовката на интелекта освен това е чиста проба магьосническа уловка. Като държат преднамерено ума зает с анализ и разсъждения, магьосниците са свободни да изследват безпрепятствено други области на възприятие. С други думи, докато рационалната страна е заета с формалните изисквания на академичното изследване, енергетичната или нерационалната страна, която магьосниците наричат „двойника“, се заема да изпълнява магическите задачи. По този начин е по-малко вероятно, че подозрителният и аналитичен ум ще се намесва или дори забелязва какво става на ирационалното ниво.
Като противовес на академичното ми развитие беше разгръщането на способността ми за осъзнаване и възприятие: двете заедно развиват цялостното ни същество. Работейки заедно като едно цяло, те ме изведоха от този възприеман като даденост свят, в който съм родена и за който съм социализирана като жена, и ме въведоха в нова сфера на по-големи способности за възприятие от тези, които бе натрупал в мен нормалният свят.
Това не означава, че обвързването ми със света на магьосниците от само себе си бе достатъчно, за да осигури успеха ми. Притеглянето на всекидневния свят е така силно и постоянно, че въпреки най-усърдната си тренировка, всички практикуващи се озовават отново и отново насред най-унизителен ужас, глупост и самосъжаление, сякаш нищо не са научили. Моите учители ме предупреждаваха, че аз не съм изключение. И че само непреклонна борба, минута след минута, може да противодейства на естественото ни, но затъпяващо упорство да оставаме непроменени.
След като внимателно разгледах крайните си цели, аз заедно с моята група стигнах до заключението, че трябва да опиша подготовката си, за да изтъкна пред търсещите непознаваемото колко е важно да се развива способността да възприемаме повече, отколкото с нормалното си възприятие. Това разширено възприятие трябва да бъде трезв, прагматичен, нов начин на възприемане. То в никакъв случай не бива да бъде просто продължение на възприятието на света от всекидневния ни живот.
Събитията, които разказвам, отразяват началните етапи на подготовката ми за прикривач. Тази фаза включва прочистване на обичайния начин на мислене, поведение и светоусещане със средствата на традиционните магьоснически похвати, един от които, наречен „преглед“, трябва да приложат всички начинаещи. Като допълнение към прегледа аз бях обучена на серия практически упражнения, наречени „магически движения“, които включват различни движения и начини на дишане. И за да се осмислят и свържат тези практики, аз бях обучавана в съпътстващите ги философски обосновки и обяснения.
Целта на всичко, на което бях обучавана, бе преразпределяне на нормалната ми енергия и разгръщането й по такъв начин, че да може да се използва за извънобичайни постижения на възприятието, които се изискват в магическата подготовка. Идеята зад тази тренировка е, че когато чрез прегледа се разградят затвърдените модели на старите навици, мисли, нагласи и чувства, човек без никакво съмнение вече е в състояние да натрупа достатъчно енергия, за да живее според новите постановки, съдържащи се в магьосническата традиция, и да си ги доказва, като възприема непосредствено една различна реалност.
1.
Бях отишла сред уникалните, покрити с лава възвишения, които заобикаляха Гран Десиерто1, в Южна Аризона и си намерих едно уединено кътче, далеч от шосето и хората, за да направя скици на ранните утринни сенки. Тъмнокафявите зъбери заискриха, когато избухналата слънчева светлина озари върховете им. Земята около мен беше осеяна с едри порести скали, останки от лавата, стекла се от гигантското изригване на вулкана. Настаних се удобно на една скала и забравила всичко друго, потънах в работата си — нещо, което често правех сред това сурово, красиво място. Тъкмо бях скицирала възвишенията и падините на далечната планина, когато забелязах, че една жена ме гледа. Безкрайно досадно ми стана, че някой смущава усамотението ми. Направих всичко възможно да не й обръщам внимание, но когато тя се доближи да погледне работата ми, обърнах се ядосано към нея.