Този суров живот беше твърде далеч от условията, в които бях израснала аз, когато винаги съм имала достатъчно храна и удобства. Запитах се дали идването ми в Мексико не беше израз на дълбокото ми желание за пълна промяна. Цял живот бях търсила приключения, но сега, след като вече попаднах в такова, изпълни ме страхът от неизвестното.
Хапнах си от крем-карамела и изхвърлих от мислите си този страх, който бликаше, откакто срещнах Клара в Аризонската пустиня. Приятно ми беше в нейната компания. В момента се чувствах добре нахранена със скаридата и супата от костенурка и въпреки че това можеше да се окаже последното ми добро хапване, както беше намекнала Клара, реших, че ще трябва да й имам доверие и да позволя на приключението да се разгръща.
Клара настоя тя да плати сметката. Заредихме автомобилите с бензин и отново поехме на път. След още няколко часа шофиране пристигнахме в Навохоа. Не спряхме, а само минахме оттам, като излязохме от Пан Американската магистрала и поехме по чакълест път, водещ на изток. Беше вече по пладне. Изобщо не бях уморена; всъщност останалата част от пътя ми хареса. Колкото по на юг пътувахме, толкова повече обичайното ми нервно и потиснато състояние се заместваше от щастие и чудесно разположение на духа.
След повече от час друсане Клара отби от пътя и ми даде знак да я последвам. Стигнахме до една площадка край висока стена, обраснала с цъфнали пълзящи растения. Паркирахме на площадката от добре утъпкана земя в края на стената.
— Ето тук живея аз — извика ми тя, докато се измъкваше от шофьорското място.
Запътих се към нейната кола. Тя изглеждаше уморена и сякаш беше станала по-едра.
— Изглеждаш така бодра, сякаш сега тръгваме — отбеляза тя. — О, чудото на младостта!
От другата страна на стената, напълно скрита зад дървета и гъсти храсти, се провиждаше голяма къща с керемиден покрив, прозорци с решетки и няколко балкона. Леко замаяна, аз последвах Клара през портата от ковано желязо, минахме през застлано с плочи патио и през една тежка дървена врата влязохме в задната част на къщата. Теракотените плочи на хладния, пуст коридор подчертаваха голотата на ослепително белите стени и потъмнелите греди от естествено дърво на тавана. Минахме през коридора към просторна всекидневна.
По белите стени имаше бордюр от плочки с изискана шарка. Два безупречно чисти дивана и четири фотьойла бяха подредени около тежка дървена маса за кафе. Върху масата имаше няколко разгърнати списания на английски и испански. Останах с впечатлението, че някой току-що ги е чел, седнал на един от фотьойлите, но забързано си е отишъл, когато ние влязохме през задната врата.
— Как ти се струва моята къща? — попита ме Клара, сияеща от гордост.
— Фантастична е — отговорих аз. — Кой би си помислил, че може да има такава къща толкова далеч от всичко в тази пустош?
Но в този момент собственото ми завистливо его наведе глава и се почувствах ужасно гузна. Това беше точно този тип къща, каквато винаги съм мечтала да имам, макар да знаех, че никога нямаше да мога да си го позволя.
— Нямаш представа колко си точна, като нарече това място фантастично — каза тя. — Всичко, което мога да ти кажа за тази къща, е, че подобно на онези планини от лава, които видяхме сутринта, тя е заредена със сила. Една тиха, фина сила протича през нея, както електрическият ток протича по жиците.
Като чух това, изведнъж ми се случи нещо необяснимо: цялата ми завист изчезна. Изпари се напълно при думите, които тя каза.
— Сега ще ти покажа твоята спалня — обяви тя. — И освен това ще те запозная с някои основни правила, които трябва да спазваш, докато си моя гостенка тук. Всяка част от къщата, която се намира вдясно и зад тази всекидневна, е твоя, можеш да я ползваш и разглеждаш, това включва и земята пред тях. Обаче не бива да влизаш в никоя от спалните, с изключение, естествено, на твоята. В нея можеш да ползваш всичко, което пожелаеш. Можеш дори да чупиш нещата в пристъп на гняв или да ги обичаш в прилив на нежни чувства. В лявата страна на къщата обаче не можеш да имаш достъп по никое време, по какъвто и да било начин, вид или форма, Така че изобщо не припарвай там.
Шокирах се от чудноватите й изисквания, въпреки това я уверих, че напълно разбирам всичко и ще се придържам към съветите й. Но останах с чувството, че изискванията й бяха доста строги и тиранични. Всъщност, колкото повече ме предупреждаваше да не припарвам до определени части на къщата, толкова по-любопитни ми ставаха те.