Тери Брукс
Магическо кралство за продан. Продадено
първа книга от поредицата "Ландовър"
Магьосницата от Севера се замиели за миг с наведена глава, забила поглед в земята. После вдигна очи и каза:
— Не зная къде е Канзас, не съм чувала никога за него. Ала кажете ми, там има ли цивилизация?
— О, да — отвърна Дороти.
— Това говори достатъчно. Сигурна съм, че в цивилизованите краища няма вещици, нито магьосници, няма заклинатели и вълшебници. Страната Оз обаче не е била никога цивилизована, защото е откъсната от останалия свят, и тук живеят магьосниците и вълшебниците.
БЕН
Това бе каталог на фирмата „Роузънс“, годишното издание на Коледната книга на желанията.
Адресиран бе до Ани.
Бен Холидей се вцепени пред отворената пощенска кутия, зареял поглед по пъстрата му корица и белия етикет с името и адреса на мъртвата си съпруга. Фоайето на този чикагски небостъргач бе странно притихнало в сивия здрач. Бе късен следобед и в пиковия час тук нямаше никого, освен него и пазача. Зад редицата прозорци от пода до тавана, които обграждаха входа на сградата, се виждаше как есенният вятър извива хладни вихрушки надолу по Мичиганското авеню и нашепва за приближаването на зимата.
Бен поглади с палец гладката корица на Книгата на желанията. Ани обичаше да пазарува, дори и чрез пощенски поръчки. „Роузенс“ бе любимата й фирма.
Той ненадейно се просълзи. Още не бе успял да се примири със загубата, въпреки че бяха минали две години. Понякога му се струваше, че това е само трик на неговото въображение — и като се върне, Ани ще бъде у дома и ще го чака.
Пое си дълбоко дъх и се опита да овладее чувствата, които бе събудило у него дори само името й на корицата на каталога. Беше глупаво. Нищо не можеше да му я върне. Нищо не можеше да промени случилото се.
Той вдигна очи и се загледа в тъмния квадрат на празната пощенска кутия. Спомни си как му бяха съобщили, че е пострадала. Върнал се бе току-що от съда, от предварителното следствие по случая с микролабораторията, който водеше със стария Уилсън Фринк и синовете му. Седеше в кабинета си и мислеше как да убеди своя опонент, адвоката Бейтс, че е във взаимен интерес да постигнат съгласие. В този момент иззвъня телефонът. Ани бе претърпяла злополука на „Кенеди“ и се намираше в критично състояние в „Сент Джуд“. Дали не би могъл да пристигне веднага…?
Бен разтърси глава. Още чуваше гласа на доктора, който му разказа за станалото. Този глас звучеше толкова равно и разсъдъчно. Веднага разбра, че Ани умираше. Разбра го на минутата. Пристигна в болницата, след като тя бе починала. Бебето също. Ани беше бременна едва в третия месец.
— Господин Холидей?
Бен стреснато вдигна очи. Джордж, портиерът, го гледаше иззад бюрото на пропуска.
— Добре ли сте, господине?
Той кимна и се насили да се усмихне.
— Да, просто се бях замислил.
Бен затвори кутията, напъха цялата поща с изключение на каталога в джоба на палтото си и, все още стиснал Книгата на желанията с две ръце, приближи към асансьорите на партера. Бе свикнал да се овладява на момента, което се дължеше на практиката му като адвокат.
— Студен ден — вметна Джордж и хвърли поглед към сумрака навън. — Сурова зима ще бъде, казват, че щяло да има много сняг. Като преди няколко години.
— Май така изглежда — Бен едва го чуваше, отново впил поглед в каталога. Ани винаги се бе радвала на Коледната книга на желанията. Обичаше да му чете по-странните обяви и си измисляше цели истории за хората, които биха купили подобни неща.
Натисна копчето на асансьора и вратата веднага се отвори.
— Приятна вечер, господине — извика Джордж подире му.
Бен се изкачи с асансьора до мансардния си апартамент, смъкна връхното си палто и влезе в хола, все още стискайки каталога в ръце. Сенките пълзяха по мебелите и шареха по килима и стените, но той не запали осветлението и застана неподвижен пред прозорците, които гледаха към покривите и сградите на града. Светлините проблясваха в здрача на вечерта, далечни и самотни, а всяка от тях носеше отделен живот, откъснат от хилядите други.
Толкова дълго живеем сами, помисли си той. Не е ли странно това?
Отново се загледа в каталога. Защо ли го изпращаха до Ани? Защо трябваше да има компании, които продължават да си изпращат пощенските и експресни пратки, каталозите си и бог знае още какво на хора, отдавна починали и погребани? Та те нарушаваха личната неприкосновеност на тези хора. Те им нанасяха оскърбление. Нима компаниите не обновяваха адресните си списъци? Или просто не искаха да се примирят, че са загубили някой купувач?