Мийкс се усмихна и се опита да го успокои.
— Всичко е проверено преди да се даде обявата. Аз самият съм направил нужната справка.
Бен кимна.
— Значи всичко опира до вашата честна дума, така ли?
Мийкс седна отново.
— Не господин Холидей. Всичко опира до световната репутация на „Роузънс“ като търговска фирма, която винаги е доставяла точно обещаното според нейните каталози и реклами. Всичко опира до условията на договора, който фирмата предлага на купувача при специални предложения като настоящето — договорът предлага възстановяване на цялата покупателна стойност, с приспадане на малка сума за разходите, ако покупката не се окаже задоволителна. Нещата опират до стила на нашата работа.
— Мога ли да видя копие от този договор? Мийкс потърка брадичка с ръкавицата си и поглади бръчките на лицето си.
— Господин Холидей, бих искал да се върнем малко назад в нашия разговор, и ако ми позволите аз да установя дали удовлетворявате някои условия, свързани с предлаганата продажба. Вие сте тук, за да решите дали искате да купите Ландовър или не. Но другата цел на срещата ни е аз да реша дали сте подходящият купувач. Имате ли нещо против да ви задам няколко въпроса?
Бен поклати глава.
— Не, но ако имам нещо против, ще ви кажа.
Мийкс се усмихна като Червения котарак1 и кимна разбиращо.
През следващите трийсет минути задава въпроси. Задаваше ги както умел адвокат задава въпроси на свидетел при предварително следствие — с такт, смелост и целенасоченост. Мийкс знаеше какво му трябва и опипваше почвата с опитната ръка на хирург. Бен Холидей бе виждал много съдебни следователи през своята дългогодишна практика, някои от тях много по-добри от него самия. Ала никога не бе попадал на някой толкова добър като Мийкс.
Накрая Мийкс бе узнал доста много неща. Бен е завършил преди петнайсет години Чикагския юридически факултет, започнал веднага да се занимава с адвокатска практика към едни от най-големите кантори, подир пет години основал собствена кантора заедно с Майлс, като се профилирал в уреждане на спорове. Спечелил някои съдебни процеси на национално ниво и постигнал помирение в десетки други. Бе уважаван от колегите си адвокати като един от най-добрите в специалността. Бил е президент на Чикагската адвокатска асоциация и председател на редица комитети на щатската адвокатура в Илинойс. Говореше се, че ще го предложат за президент на Американската съдебна асоциация.
Произхождаше от много заможно семейство. Майка му имала голямо наследство, а баща му успял сам да натрупа много пари. И двамата бяха починали. Нямаше братя, нито сестри. След смъртта на Ани бе останал напълно сам. Имаше някои далечни братовчеди на Западния бряг и някакъв чичо във Вирджиния, но от пет години не бе виждал никой от тях. Нямаше много близки приятели — всъщност беше му останал само Майлс. Колегите му го уважаваха, но страняха от него. Животът му през последните няколко години бе съсредоточен главно около работата му.
— Имате ли административен опит, господин Холидей? — попита го Майлс с доста прикрит поглед в студените старчески очи, който загатваше, че въпросът е двусмислен.
— Не.
— Някакво хоби?
— Не — отвърна той и се замисли, че той наистина не бе имал никога хоби, нито лични занимания за прекарване на свободното време, като се изключат тренировките в Нортсайд. Канеше се да допълни отговора си, но реши, че няма значение.
Подаде на Мийкс финансовия разчет, който бе подготвил според каталожното изискване. Мийкс безмълвно го прегледа, кимна удовлетворен и го остави пред себе си на бюрото.
— Вие сте идеалният кандидат, господин Холидей — едва ли не просъска той. — Вие сте човек, който може лесно да скъса с корена си — човек, който няма да се тревожи, че е оставил семейство и приятели, които го търсят под дърво и камък. През първата година от престоя ви няма да можете да поддържате връзка с никого, освен с мене. Това е едно от условията. За вас то няма да представлява проблем. А и сте достатъчно богат, за да си позволите покупката — разполагате с реални възможности, а не условни. Разбирате разликата. Но най-важното е, че сте човек, който като крал има какво да направи за Ландовър. Сигурно не сте се замисляли много над това, ала то е от особено значение за онези, чиито интереси представлявам. Вие можете да предложите нещо особено ценно. Той замълча.