— Какво значи отпратила? — настоя той.
— Ами понеже не ми трябваха, ги отпратих. Тук имаше нещо нередно. Нощната сянка дори и не помисли да пусне него самия. Едва ли щеше да освободи ей така приятелите му. Той настойчиво я изгледа, наблюдавайки как алените й очи стават зелени.
— Къде ги отпрати? — веднага я попита той. Очите й блеснаха.
— В Абадон. При Марк.
Той направо се смрази. Заблудите, които си беше представял, се превръщаха в реалност. Той бе предал приятелите си.
— Веднага да ги върнеш обратно! — рязко заповяда той. — Веднага да ги върнеш!
— Не мога! — открито му се присмя тя. — Няма как да ги стигна!
Той я дръпна за мантията побеснял.
— Ти си ги пратила там — ти можеш да ги върнеш обратно!
Тя доволно се хилеше.
— Не мога, самозванецо! Щом веднаж са отишли в Абадон, те са извън моята власт! В капана са!
Той я пусна и отстъпи назад, опитвайки се да дойде на себе си. Трябваше да го предвиди! Не биваше да допусне това! Напразно се взираше наоколо из сенчестата поляна. Тресеше се от ярост и възмущение. Какви ли не възможности му минаваха през ума, но той бързо ги отхвърляше.
Отново се обърна към Нощната сянка.
— Ти ще отидеш в Абадон и ще ги доведеш! — заповяда й той триумфиращо.
Тя се усмихваше почти в екстаз.
— Не мога да сторя нито едното, нито другото, самозванецо! Магията ми не действа в Абадон! Там ще бъда безпомощна като тях!
Тя се разсмя пресилено.
— Няма откъде да се влезе там, глупако! Абадон е забранено място! Малцина…
Толкова се бе увлякла в триумфа си, че последните й думи направо й се изплъзнаха от устата. Прехапа устни на мига, но вече беше късно. Бен дръпна полите на дрехата й.
— Малцина ли? Кои са тези малцина? Кой, освен демоните, може да иде там? Ти ли? — тя клатеше безмълвно глава. — Кой тогава, по дяволите? Казвай!
Тя потръпна и се вкамени, сякаш се бе хванала на въдица, забита дълбоко в плътта й. Отговорът й прозвуча едва ли не като стон.
— Страбо!
— Драконът ли! — ето че започваше да разбира. Той я пусна и отстъпи встрани. — Драконът! — обърна се и дойде по близо. — А защо драконът може да влезе, а ти — не?
Нощната сянка вече не успяваше да сдържа яростта си.
— Неговата магия е с по-обхватна от моята, стига по далеч…!
И е по-могъща, довърши наум Бен онова, която тя нямаше сили да признае. Той се почувства отпаднал, целия плувнал в пот, смазан от изтощение. Напълно логично. Той бе срещнал първо Страбо в края на мъглите, все още в границите на вълшебния свят. Това значи, че би могъл да проникне и в Абадон.
Можеше да вземе и Бен.
Едва не се усмихна. Това внезапно съвпадение на обстоятелства беше направо шокиращо. Възнамерявал бе да използва Йоския прашец, само за да прогони дракона от Ландовър, което щеше и да е без друго доста трудно и опасно. А ето че трябваше да си послужи с Йоския прашец, за да принуди Страбо да го заведе в Абадон, където бяха неговите приятели и после да изведе всички обратно. Задачата бе огромна и трябваше да я изпълни без да знае как и без ничие напътствие. Трябваше да го направи сам. Ала и дума не можеше да става да се откаже. Уилоу, Куестър, Абърнати, Буниън и Парснип многократно бяха рискували живота си за него. Не само кралството, но и моралът изискваха и той да направи същото.
Погледна вещицата в очите. Те изразяваха нескрито задоволство.
— Ти се закле да ме унищожиш, Нощна сянко, ала аз трябва да те унищожа — яростно прошепна той.
Филип и Сот се бяха измъкнали иззад масата и лекичко го дърпаха за панталоните.
— Можем ли вече да си вървим, ваше величество? — попита Филип.
— Можем ли да си тръгнем оттук, ваше величество? — повтори Сот.
— Страхувам се от нея — каза Филип. — Тя ни мисли злото — каза Сот.
Бен наведе поглед към тях, видя страха, изписан в очите им, и ноздрите им, разширени от напрежение. Приличаха на непослушни деца, които щяха да бъдат наказани, и той изпита съжаление към тях. Много им дойде преживяното.
— Още само миг — обеща Бен и отново се обърна към Нощната сянка. — Преди колко време си изпратила приятелите ми в Абадон?
Вещицата сви зелените си очи.
— Рано тази сутрин.
— Причини ли им нещо друго?
Тя изкриви лице.
— Не.
— Значи са добре. Тогава?
Тя се разсмя.