— Сигурно — ако демоните още не са ги разкъсали.
Искаше му се да я удуши, но успя да се овладее.
— Щом стигна Абадон, как мога да ги намеря? Нощната сянка като че ли още повече сви тяло под гънките на тъмната си мантия.
— Драконът може да ги намери, ако го подчиниш!
Бен кимна безмълвно. Това бе най-важният проблем. Колко продължително е действието на Йоския прашец, за да направи дракона безпомощен пред него? Колко ли дълго щеше да действа магията? Разбира се, имаше само един начин да се узнае.
Той отхвърли тази мисъл.
— Къде да намеря дракона? — попита той вещицата.
Нощната сянка мрачно се усмихна.
— Навсякъде, самозванецо.
— Убеден съм в това — той премисли и зададе по-точно въпроса. — Къде е сигурно, че ще отиде, за да мога да го причакам?
— Край Огнените извори! — просъска вещицата. — Той живее в огнените води!
Бен помнеше изворите от проучванията, които бе правил в Сребърния дворец. Това бе бликаща лава или петролни кладенци — нещо подобно. Намираха се на изток от Зеленоречието, дълбоко в пустошите.
— Ваше величество! — настоятелно извика Филип и прекъсна мислите му.
— Ваше величество! — дръпна го Сот за крака. Бен отново кимна в отговор. Денят бе към своя край, слънцето отстъпваше пред мрака, сенките на здрача се издължаваха сред дърветата. Не му се искаше мракът да го завари в Дълбокия свлек.
Пристъпи напред и застана точно пред Нощната сянка.
— Аз съм крал на Ландовър, Нощна сянко. Ти може да не ме смяташ за такъв и други също може да не ме смятат, но докато аз искам, ще бъде така. А кралят си има определени отговорности. Негова отговорност е да защитава своите поданици. Ти се опита да ми попречиш да изпълня тази своя отговорност, и постави хора, които са не само мои поданици, но и приятели в крайна опасност — толкова крайна, че е възможно повече да не ги видя.
Той замълча, загледан как в очите й блестеше омраза и те отново промениха цвета си — станаха червени.
— Ти сама си произнесе присъдата, Нощна сянко. Заповядвам ти да се превърнеш в онзи гарван и да полетиш към мъглите на вълшебния свят, без да се отклоняваш никъде. Лети докато стигнеш стария свят и продължи докато… докато стане, каквото стане.
Вещицата цялата трептеше от безпокойство и гняв и внезапно страх проблесна в очите й.
— Вълшебната магия ще ме унищожи! — прошепна тя.
Бен не се и помръдна.
— Прави каквото ти казах, Нощна сянко. И то веднага!
Нощната сянка се вцепени, после проблясна в алени отблясъци. Металните стълбове избълваха пламъци към небето. Вещицата и светлината изчезнаха и на тяхно място се появи гарванът. Той изграка, разпери криле в мрака и полетя навътре в гората.
Бен остана загледан подире му, сякаш онзи можеше да се върне. Ала той не се върна. Нощната сянка вече я нямаше. Щеше да лети, както той й бе заповядал, докато навлезе сред мъглите и вълшебния свят, които й бяха недостъпни. Той не знаеше какво ще стане с нея, когато пристигне там, но то едва ли щеше да бъде приятно. Беше й дал поне толкова шанс да оцелее, колкото тя бе дала на неговите приятели. Справедливостта си е справедливост.
Поклати глава. Имаше лошо предчувствие въпреки всичко.
— Да се махаме оттук — промълви той към Филии и Сот и тримата побързаха да напуснат поляната.
СТРАБО
Тази нощ Бен прекара сред една тополова горичка, на няколко мили южно от края на Дълбокия свлек. Когато се събуди при изгрев слънце, той пое на изток към Огнените извори.
Взе Филип и Сот със себе си, въпреки очевидното им нежелание. Нямаше друг избор. Страхуваше се, че без тях може да се изгуби или да се отклони. Познаваше местността доста добре от своите проучвания в двореца, ала винаги бе възможно да се натъкне на нещо, което бе пропуснал или да изпадне в трудно положение поради незнание, а подобен риск в момента не можеше да си позволи. Времето бе ценно и на гони гномите щеше да им се наложи да изтърпят още малко с него.
Пътуването продължи почти три дни. Можеше да продължи и повече, ако Филип и Сот не бяха откраднали чифт впрегатни коне, които явно вече не се използваха за работа. Бяха толкова смазани и вървяха така тежко, че костите го заболяха още докато ги гледаше. Но язденето бе още по-трудно. Въпреки това с тях напредваха по-бързо. Не попита гномите откъде са взели конете. Моралът в този случай изискваше да бъдат възможно най-бързи.