— Какво е то? — попита Бен.
— Вашата професионална подготовка, господин Холидей. Вие сте юрист. Помислете само колко полезен може да бъдете, когато започнете да правите законите, а не само да ги интерпретирате. Един крал трябва да има чувство за справедливост. Вашата интелигентност и вашето образование ще ви бъдат от голяма полза.
— Наистина ли смятате, че в Ландовър ще имам някаква нужда от тях, господин Мийкс?
— Разбира се — лицето му беше безизразно. — Един крал винаги се нуждае от интелигентност и образованост.
За миг на Бен му се стори, че долавя в твърдението му нотка на ирония.
— От личен опит ли са ви познати изискванията за един крал, господин Мийкс?
Мийкс се усмихна студено и пресилено.
— Ако ме питате дали познавам от личен опит изискванията, на които трябва да отговаря кралят на Ландовър, отговорът е да. Запознат съм с изискванията, на които трябва да отговарят нашите клиенти и вие отговаряте на тях.
Бен бавно кимна с глава.
— Това значи ли, че мога да се смятам за приет? Старецът отново се облегна назад на стола.
— Не искате ли да разгледаме и вашите въпроси, господин Холидей?
Бен сви рамене.
— Те ще трябва да се разгледат, тъй че може и сега. Да започнем с договора, който трябва да ми гарантира, че не правя някакво необмислено вложение, както може да се стори на повечето хора.
— Вие не сте като повечето хора, господин Холидей — по грубоватото лице премина сянка и бръчките му се разместиха като изкривена гумена маска.
Условието е следното: имате на разположение десет дни, за да огледате покупката, което с нищо не ви задължава. Ако след изтичането на този срок решите, че тя не отговаря на обявата или не ви удовлетворява, можете да се върнете тук и да си получите обратно цялата сума с пет процента удръжка за разходите. Сигурно ще се съгласите, че удръжката е напълно приемлива.
— И нищо повече? Та това ли е всичко? — на Бен му се струваше невероятно. — И само от мене зависи дали да се върна или не?
— Само от вас — усмихна се Мийкс. — При условие, разбира се, че вземете решението си през първите десет дни.
Бен се загледа в него.
— И нима всичко наистина отговаря на обявеното в каталога? Съвсем всичко ли? Дракони, рицари, вещици, магьосници и вълшебните същества?
— И вие ще бъдете техният крал, господин Холидей. Всички ще бъдат ваши подчинени. Това е огромна власт, но също и огромна отговорност. Смятате ли се готов за подобно предизвикателство?
Стаята потъна в тишина. Бен седеше пред стария Мийкс и мислеше за превратностите на живота, които го бяха довели до този миг. Той не бе търпял големи загуби в живота, освен Ани. Бе успявал да се възползва по най-добрия начин от възможностите, които му се предоставят. И ето че сега му се предоставяше възможност, по-голяма от всичко познато, а той нямаше какво да губи, след като вече бе загубил Ани.
И все пак продължаваше да се колебае.
— Мога ли да видя копие от този договор, господин Мийкс?
Старецът протегна ръка към средното чекмедже, измъкна оттам един документ в три екземпляра и го подаде през бюрото на Бен. Той взе договора и се зачете в него. Съвсем точно отговаряше на обещаното. Можеше да се сдобие с престола на Ландовър срещу цената от един милион долара. Дословно се повтаряше обявлението от каталога, придружено от съответните гаранции. Според последния параграф купувачът имаше правото да си върне цялата стойност на покупката с удръжка само на предварителните разходи, в случай че в рамките на десет дни след пристигането си в Ландовър реши да се откаже и да се оттегли от кралството. Как се процедира при такова оттегляне, щеше да му бъде разкрито в момента на покупката.
Бен задържа поглед на последните редове. Купувачът се лишаваше от цялата стойност на покупката, ако той или тя се завърне след изтичането на пробния десетдневен срок или ако той или тя реши да напусне Ландовър по каквато и да било причина по време на първата година на управлението.
— Що за условие е това, последното? — обърна се той към Мийкс. — Защо да не мога да ида на посещение у дома?
Мийкс се усмихна доста пресилено.
— Клиентът трябва да си дава сметка каква отговорност представлява заемането на престола. Човек, който не е готов да „удържи“, дето се казва, поне една година, не е достоен за такава работа. Договорът трябва да гарантира, че той няма да тръгне да се скита и да изостави управленческите си задължения поне през първата година.