Покрай тях премина една крилата, изплъзваща се сянка. Страбо просъска в знак на предупреждение. Премина още една сянка и още една. Чу се остро просъскване и блясък на зъби. Изведнъж Страбо избълва огън от своята паст и една от сенките простена и падна на земята. Бен се понамести по-добре между шиповете които предпазваха гръбнака на дракона. Огънят изригна отново и отново. И друга сянка избухна в пламъци и падна. Страбо се въртеше на всички страни и се изплъзваше, когато се появиха още сенки. Той изпъна масивното си тяло и увеличи скоростта. Черните създания паднаха зад него и изчезнаха.
Минаха покрай поредица назъбени върхове, след което драконът отново забави скорост.
— Комари! — презрително изрева той. — Не са достойни за мен!
Бен целия бе плувнал в пот и едва можеше дъх да си поеме.
— Още колко остава? Драконът грубо се изсмя.
— Още малко, Холидей. Какво има? Не си очаквал това, а?
— Всичко е наред. Прави каквото ти казвам и ме води при моите приятели!
— Спокойно, Холидей.
Драконът летеше през обгърнатия в пламъци мрак. Комарите ги връхлетяха още на два пъти и Страбо изгори още шепа от тях, докато летеше. Светът на Абадон се простираше долу неизменен — един свят от скали и огън. Бяла светлина лудо танцуваше по хоризонта наоколо и лава бликаше от кратерите на планинските върхове, но долините и проломите си оставаха непроницаемо тъмни. Ако имаше нещо живо там, от въздуха то не можеше да се види.
Бен започна да изпитва все по-големи угризения. Приятелите му бяха затворени в този свят повече от пет дни!
Драконът сви между два гигантски вулканични върха и започна да се спуска. Наоколо брулеше вятър и огнени езици обгръщаха планинските скали от двете страни. Бен погледна надолу към лавата. Сред огъня плуваха същества! Някакви същества играеха там!
Огромна черна сянка се надигна зад един връх и протегна ръцете си като пипала. Страбо просъска и избълва огън насреща й. Ръцете потрепераха и се отдръпнаха. Сянката изчезна.
Отминаха планините и навлязоха в долина, обкръжена от назъбени върхове. Страбо рязко се спусна и спря на петнайсетина метра над земята. Вирове огнена лава бълбукаха в края на долината и изригваха камъни и огън към небето. Пукнатини и процепи бяха напукали пустата земя и потъваха надолу в мрак. Навсякъде се суетеха някакви същества, малки и безформени в аления полуздрач, едва ли човешки. При вида на дракона се надигнаха викове, които бързо бяха заглушени от далечния рев на вулканите. Бен чу как драконът изрева в отговор.
„Комарите“ отново се появиха на цели дузини. Изникнаха и други крилати същества, по-големи и по-страшни. Страбо взе хоризонтална посока и полетя по-бързо. Бен се бе навел толкова близо до гърба на дракона, че усещаше пулса му. Ремъците и коланите се опъваха от напрежението при полета.
И тогава пред тях се появи една огромна огнена яма, дълбока стотици метри. Отгоре бе окачена на вериги малка каменна плоча — на не повече от два-три метра. Каменната плоча се люлееше и клатушкаше нестабилно на металните си вериги, пламъците жадно я ближеха отдолу.
Бен притаи дъх. Няколко дребни фигурки бяха клекнали на тази каменна плоча, опитвайки се да пазят равновесие.
Та това бяха неговите приятели!
Страбо се спусна към тях, подгонен от „комарите“ и други летящи демони. И още стотици демони се бяха скупчили около огнената яма и хвърляха камъни срещу силуетите, свити върху плочата, клатейки веригите, на които се държеше. Всички се бяха разкрещяли от възторг. Това бе някаква игра, осъзна Бен ужасен. Демоните бяха поставили приятелите му върху плочата и само чакаха да видят как ще паднат в огъня!
Те приближиха още повече до ямата. Сега демоните видяха дракона и се развикаха. Протегнаха ръце към болтовете, на които се държаха веригите. Демоните се опитваха да пуснат плочата с приятелите му в огъня, преди да ги достигнат.
Бен направо обезумя. Веригите бързо падаха една след друга и плочата се наклони настрани и се олюля. Страбо бълваше огън срещу демоните и изпепели десетки от тях, но останалите продължаваха да пускат веригите. Бен изрева от ужас, защото вече ясно можеше да види лицата на Куестър Тюс, Абърнати, на коболдите — и на Уилоу! Страбо прелетя като стрела покрай ямата и покрай демоните, които се опитваха да освободят веригите, държащи каменната плоча. Твърде късно, помисли си Бен. Щяха да стигнат твърде късно!