В този миг времето за него спря. Нямаше никакво време и имаше цялото време на света. Бен видя всичко, което става, сякаш го наблюдаваше отстрани, сякаш той бе извън мига. Веригите от едната страна напълно паднаха и каменната плоча увисна надолу. Приятелите му увиснаха на единия и край и започнаха бавно да се свличат към ямата.
Страбо яростно се спусна напред и понесе Бен над огъня. Стигна до плочата в момента, когато хората на нея почти се бяха изплъзнали. Хвана двама във въздуха с извитите нокти на предните си крака. Бързо улови с челюстите си още един и обърна огромната си глава, за да остави коболда пред Бен. Вторият коболд се хвърли към стремето и се хвана за ремъците.
Последният силует падна в ямата. Това беше Куестър Тюс.
Бен го видя как пада, наблюдавайки ужасен как сивата мантия с нейните цветни като дъгата шарфове се изду като парашут. Страбо се наведе, но бързо се издигна. Магьосникът бе твърде далеч, за да го достигне. Не можеше да го спаси.
— Куестър! — простена Бен.
И тогава стана нещо наистина магическо, нещо толкова странно, че въпреки всичко, което бе преживял през последните минути, Бен остана поразен. Куестър започна да се спуска към огъня по-бавно и накрая напълно спря. Магьосникът широко бе отворил ръце срещу алената светлина на пламъците и мършавата му фигура започна да се издига от ямата.
Бен притаи дъх, мислите му препускаха като стрели. Имаше само един възможен отговор. Куестър Тюс най-сетне бе направил истинска магия! Бе накарал магията да действа!
Страбо се спусна надолу и изригна пламъци, с които помете „комарите“ и другите летящи демони, които се опитваха да се намесят. Той стигна до Куестър Тюс точно когато магьосникът левитираше над края на ямата, политна под него и го взе на гърба си, тъй че Куестър се намери точно зад Бен.
Бен бързо се обърна, и го погледна. Куестър седеше като статуя, лицето му бе пребледняло като пепел, очите му блестяха от изумление.
— Всичко… всичко е било в това, правилно да завъртиш пръстите, ваше величество — успя да каже магьосникът преди да припадне.
Бен се обърна и го хвана за сивата мантия, за да не падне, докато Страбо започна да се издига. Демоните нададоха крясъци, вдигна се врява от всякакви епитети, която бързо заглъхна, когато драконът се отдалечи. Земята под тях започна да изчезва, превръщайки се в смачкан черен покров, накъсан от назъбени дупки и огнени пукнатини. Светкавиците в края на този свят бясно лудееха, като се мятаха по цялата ивица на хоризонта и целият Абадон сякаш се тресеше и огъваше.
После Страбо избълва драконски огън пред тях и небето отново се разтопи и отвори. Появи се нащърбена дупка, чиито краища се огънаха като изгорели и драконът с неговите спътници минаха през нея.
Бен замижа от внезапната смяна на светлината. Когато отново отвори очи, звезди и цветни луни озаряваха облачното нощно небе.
Бяха отново в Ландовър.
На Бен му трябваха няколко минути, за да дойде на себе си. Бяха се озовали в Ландовър, но не над Зеленоречието. Намираха се на север, почти в края на долината. Страбо кръжа известно време над гъсти гори и голи склонове, после плавно се спусна на една пуста поляна.
Бен се смъкна от гърба на дракона. Буниън и Парснип го поздравиха със съскане и блеснали зъби, толкова развълнувани, че почти не бяха на себе си. Абърнати тежко скочи на земята, изправи се, отърси се и каза, че проклина онзи ден, в който се е свързал с тях. Куестър, който отново бе дошъл в съзнание, с мъка се свлече по ремъците на седлото и пристъпи до Бен, едва съзнавайки какво върши, без да сваля поглед от дракона.
— Не съм очаквал, че ще доживея деня, в който някой ще бъде в състояние да заповядва на това… на това удивително създание! — промълви той изумен. — Страбо — последният от някогашните дракони, най-могъщият от вълшебните създания, да служи на краля на Ландовър! Това може да стане само с Йоския прашец, разбира се, и все пак…
Той едва не се блъсна в Бен и изведнъж се опомни.
— Ваше величество, та вие сте жив! Смятахме, че сме ви изгубили завинаги! Никога няма да проумея как сте успели да излезете от вълшебния свят! Как сте успели да направите всичко това… — той не можеше да изрази ентусиазма си. Протегна ръка към Бен и енергично я разтърси. Бен не можа да сдържи усмивката си. — Тръгнахме да ви търсим, когато не се върнахте първия ден, и вещицата ни хвана — бързо заразказва магьосникът. — Изпрати ни в Абадон и ни остави на оная плоча, та да си играят демоните с нас. Цели пет дни, ваше величество! Цели пет дни бяхме заловени там! Измъчваха ни и ни изтезаваха онези отвратителни, гнусни…