Бен се намръщи.
— Вече започвам да разбирам какво се изисква от вашия клиент — той остави договора на бюрото, като леко го докосваше с ръка. — Но все още съм донякъде скептичен относно цялото това предложение. Ще бъда откровен с вас. Струва ми се малко нереално. Какво трябва да е това митическо царство с вълшебни същества, което никой нито е виждал, нито чувал? Какво ще е това място, където никой нито е бил, нито е минал покрай него? Значи — аз давам на „Роузънс“ един милион долара — и готово — мое е.
Мийкс нищо не отвърна. Старческото му сбръчкано лице беше безизразно.
— Къде е това царство? Да не би да е в Северна Америка? — настояваше да чуе Бен.
Мийкс не отвръщаше нищо.
— Нужен ли ми е паспорт за там? Или имунизация срещу тамошните болести?
Мийкс бавно поклати глава.
— Няма да ви бъде нужен нито паспорт, нито имунизация. Ще ви трябва само кураж, господин Холидей.
Бен леко се изчерви.
— Имам чувството, че малко здрав разум също няма да ми бъде излишен, господин Мийкс.
— Покупка като тази, която се каните да направите, най-малко от всичко изисква здрав разум, господин Холидей. Ако ставаше дума за здрав разум, разговорът между нас щеше да бъде излишен, не е ли така — старецът хладно се усмихна. — Нека бъдем искрени, щом предлагате. Вие търсите нещо, неприсъщо на познатия ви свят. Уморен сте от този живот и от неговите уловки. Ако не беше така, нямаше да бъдете тук. Аз от своя страна съм специалист по ексцентричните предложения — те са причудливи, предназначени за много тесен кръг от хора, особено трудни за продажба. Не бих рискувал своята репутация, за да продам нещо със съмнителни качества. В противен случай едва ли бих се задържал в този бизнес. Не ви подвеждам, а струва ми се, че и вие не ме заблуждавате. И въпреки това има някои неща, които и двамата ще трябва да приемем на вяра. Аз трябва да приема, че вие можете да управлявате Ландовър само въз основа на впечатленията си от краткия ни разговор, без да ви познавам като човек. Вие от своя страна ще трябва да приемете онова, което ви говоря за Ландовър, също до голяма степен на вяра, защото няма надежден начин да се демонстрира. Трябва сам да го видите, господин Холидей. Да отидете и лично да го опознаете.
— При това за десет дни, така ли, господин Мийкс?
— Десет дни са достатъчни, господин Холидей, повярвайте ми. Ако се разколебаете, просто използвайте начина, който ще ви бъде показан, за да се върнете.
— Това означава ли, че сте готов да ми го продадете? — попита Бен.
Мийкс кимна.
— Да. Струва ми се, че притежавате необходимите качества. Вие какво ще кажете, господин Холидей?
Бен сведе поглед към договора.
— Трябва да помисля. Мийкс сухо се изсмя.
— Обичайната предпазливост на юриста. Мога да ви предоставя двайсет и четири часа преди да се насоча към следващия кандидат, господин Холидей. Следващата ми среща е насрочена за утре в един часа следобяд. Ако решите да обмисляте по-дълго, нищо не мога да ви обещая.
Бен кимна.
— Двайсет и четири часа са напълно достатъчни. Той протегна ръка към договора, но Мийкс тутакси го издърпа.
— В моята практика не се допуска изнасянето на копия от договорите преди да бъдат подписани. Вие, разбира се, утре ще можете отново да го разгледате на спокойствие, ако се решите да купите магическото кралство.
Бен се изправи, Мийкс също — висок и прегърбен.
— Вие трябва да направите тази покупка, господин Холидей — прошепна старецът окуражително. — Според мен точно вие сте човекът за тази работа.
Бен хапеше устни.
— Може би.
— Ако се решите, договорът ще бъде на ваше разположение при секретарката. Ще разполагате с трийсет дни, за да уредите сметката. Щом получа цялата сума, ще ви дам инструкции за пътуването до Ландовър и заемането на престола.
Той изпрати Бен до вратата на офиса и я отвори.
— Няма да съжалявате, ако направите покупката, господин Холидей.
И вратата се затвори зад Бен, който остана сам.
Върна се обратно до Уолдърф сред обедната тълпа от хора, нахрани се без да бърза и се оттегли на един фотьойл във фоайето. С жълто тефтерче и писалка в ръка започна да си води бележки относно разговора си с Мийкс. Имаше още някои неща, които продължаваха да го тревожат, не на последно място — самият Мийкс. Имаше нещо особено в този старец — нещо, което убягваше от пръв поглед. Той притежаваше нюх на опитен следовател — хищен и изострен. Беше любезен на вид, но дълбоко потаен. Откъслечните разговори, които дочу в приемната, и израженията на секретарките подсказваха на Бен, че Мийкс е труден човек за работа.