— Вървете да спите — ласкаво каза той.
Седна пак до Уилоу, облегна буза до грубия й ствол и затвори очи.
Когато отново се събуди, слънцето беше изгряло. Лежеше изпънат под сянката на старите борове. Главата му почиваше в скута на Уилоу и ръцете й го обгръщаха. Тя се бе преобразила отново.
— Бен — нежно го поздрави силфидата.
Той се загледа в, изящните й ръце, в тялото и лицето й. Изглеждаше точно такава, каквато я бе видял онази нощ да се къпе във водите на Ирилин. Тенът, красотата и живостта й се бяха върнали. Отново бе видението, което желаеше и от което се страхуваше. Ала вече не видението имаше значение, а истинската същност на Уилоу. Свършило се бе с някогашното отблъскване, страх, с усещането за различност. На тяхно място бе дошла надеждата. Той се усмихна.
— Нуждая се от теб — прошепна й той и беше искрен.
— Зная, Бен — отвърна тя. — Винаги съм го знаела.
Наведе се и го целуна, а той протегна ръка и я притисна до себе си.
ЖЕЛЕЗНИЯТ МАРК
Първото нещо, което Бен направи на сутринта, бе да освободи Страбо от магията на Йоския прашец, който обвързваше дракона. Той върна на Страбо свободата, при условие, че драконът няма да напада Зеленоречието и никое друго населено място в долината, както и никой от гражданите, докато Бен е крал.
— Продължителността на твоето управление в Ландовър е колкото плисък на океанска вълна спрямо моя живот, Холидей — хладно го предупреди драконът, замислено притворил очи. Намираха се на поляната, където Страбо бе изчакал да мине нощта.
Бен сви рамене.
— В такъв случай ще ти бъде лесно да приемеш моето условие.
— Условия, поставени от хора, никога не са лесни за приемане — особено от такъв подъл човек като тебе.
— Ласкателствата няма да помогнат. Съгласен ли си или не?
Сбръчканата муцуна се отвори широко и зъбите проблеснаха.
— Поемаш риска да не спазя думата си — след като си ме принудил да я дам под действието на магията!
Бен въздъхна.
— Да или не?
Страбо просъска и гласът му излезе направо от гърдите.
— Да!
Той разпери криле и изви дългата си шия към небето.
— Готов съм на всичко, за да се махна от теб! — той се поколеба и се наведе по-близо. — Но запомни — нищо между нас не е свършило, Холидей. Някой ден ще се срещнем и ти ще си платиш!
Той плясна с криле и се издигна над върховете на дърветата, насочи се на изток и изчезна от погледа в посока към изгряващото слънце. Бен гледа подире му, докато се скри, после се обърна.
Куестър Тюс не можеше нищо да разбере. В началото бе изумен, после гневен и най-сетне объркан. Какво си мислеше кралят? Защо пусна Страбо просто така? Драконът бе могъщ съюзник, едно оръжие, срещу което никой не би могъл да се опълчи. Един лост, с който кралят можеше да изтръгне клетва за вярност от всички, а толкова много се нуждаеше от нея!
— Тъкмо затова не можех да го задържа — опита се Бен да обясни на магьосника. — Това означава да го използвам като сопа. Това означава народът на Ландовър да ми даде своята клетва за вярност не защото разбира, че трябва, а защото се страхува от дракона. Не това ми е нужно — аз не искам вярност, продиктувана от страх! Аз искам вярност, продиктувана от уважение! Освен това Страбо е нож с две остриета. Рано или късно въздействието на Йоския прашец ще отслабне и после какво? Той ще се обърне срещу ми на мига. Не, Куестър — по-добре е да го пусна сега и да си изпробвам късмета.
— Точно казано, ваше величество — отвърна му магьосникът. — Наистина ще трябва да си изпробвате късмета. Какво ще стане с вас, когато се изправите пред Марк? Страбо можеше да ви защити! Можехте да го задържите поне дотогава!
Ала Бен отново поклати глава.
— Не, Куестър — тихо отвърна той. — Тази битка не е на дракона, тя е моя. Моя е от самото начало.
С това приключи въпроса и отказа да го обсъжда повече с тях. Беше го премислил внимателно. Беше взел своето решение. Бе научил някои неща, които по-рано не знаеше, а за още някои се беше досетил. Ясно виждаше какъв трябва да бъде един крал на Ландовър, за да има някаква полза от него. От момента в който стъпи в тази страна, той бе помъдрял в много отношения. Искаше приятелите му да го разбират, ала не можеше да им го обясни. Разбирането трябваше да дойде по друг начин.