Опита се да й го каже, докато седяха заедно на платформата на Панорамата.
— Уилоу, искам да знаеш едно. Нямам представа как ще се развият нещата, но както и да се развият, за мен бе голямо щастие, че съм те имал до себе си.
Тя не отвърна, само стисна силно ръката му. Двамата се хванаха за парапета и стените на замъка се изгубиха сред сивото облачно небе.
Пътуваха през целия следобед.
Бен спа дълбоко тази нощ и се събуди едва но обяд. Куестър го посрещна на стълбището. Магьосникът имаше изтощен вид.
— Нищо не казвай — усмихна се Бен със съчувствие. — Досещам се.
— Няма за какво да се досещате, ваше величество — отвърна Куестър. — Цяла нощ сме работили с Абърнати и за съжаление нищо не открихме.
Бен прегърна през рамо суховатия мъж.
— Няма за какво да се извиняваш — нали сте се опитали. Идете да поспите. Ще ви чакам за вечеря.
Той хапна плодове и сирене, пийна вино в кухнята, докато Парснип мълчаливо го наблюдаваше, след което отиде сам в параклиса на Паладин. Остана известно време тук, коленичил сред сенките, като се питаше какво ли бе станало с героя и защо ли не се връщаше. Бен се опитваше да извлече поне малко познание и сила от бойната броня, която се намираше на пиедестала пред него. Пред очите му се нижеха мечти и пожелания като бледи образи в лъхащия на плесен въздух и той се остави да вдъхне сладостта на живота, който бе познал. Старият свят и новият — спомни си всички хубави неща и се изпълни със спокойствие.
Върна се в Сребърния дворец в късните следобедни часове. Безмълвно обходи залите и коридорите, като галеше камъка и долавяше топлината на тялото му. Магията, която му даваше живот, продължаваше да гори някъде дълбоко в него, ала все по-слабо. Разрухата бе започнала да прониква по-надълбоко; обезцветяването бе проникнало по-навътре в дворцовите стени. Дворецът бързо западаше. Спомни си обещанието, което си беше дал — че един ден ще намери начин да му помогне. А ето че се питаше дали някога ще успее да направи това.
Тази вечер той събра приятелите си на вечеря — Уилоу, Куестър, Абърнати, Буниън, Парснип, Филии и Сот. Нямаше много храна. Дворцовият зимник бе почти празен, а магията не даваше достатъчно продукти. Всички се преструваха, че яденето им харесва. Разговорът не бе особено оживен. Никой не се оплакваше, никой не спореше. Всички се стремяха да избягват всякакво споменаване на онова, което им предстоеше.
Когато вечерята бе почти приключила, Бен се изправи. Беше му трудно да говори:
— Надявам се да ме извините, но трябва да поспя поне няколко часа преди да… — той замълча. — Мисля да тръгна към полунощ. Не искам никой да идва с мен. Така ще е по-добре. Благодаря ви за това, че ме подкрепяхте през цялото време. Не бих могъл и да мечтая за по-добри приятели. Само ако можех да…
— Ваше величество — ласкаво го прекъсна Куестър. Той се изправи на крака, скръстил ръце под сивата си роба. — Не казвайте, моля ви, нищо повече. Ние вече сме решили да дойдем. Едни истински приятели не могат да постъпят но друг начин. А сега, защо не си легнете?
Те мълчаливо се загледаха в него — магьосникът, кралският писар, силфидата, коболдите и гномите. Той бавно кимна и се усмихна.
— Благодаря ви. Благодаря ви на всички. Излезе от стаята и спря сам в коридора. После се изкачи по стълбите до спалнята си.
В полунощ Уилоу дойде да го събуди.
Стояха сред мрака на спалнята, след като Бен стана, и се прегръщаха. Бен уморено затвори очи и се проникна целият от топлината на момичето.
— Страхувам се от онова, което предстои, Уилоу — прошепна той. — Не от онова, което може да стане с мен… — той се прекъсна. — Не, това е лъжа — страхувам се до смърт от онова, което може да стане с мен. Ала още повече се страхувам какво може да стане с Ландовър, ако Марк ме убие. Ако не успея да оцелея в тази битка, може би с Ландовър ще бъде свършено. А боя се, че наистина няма да успея, защото още не зная как да му попреча да спечели!
Тя силно го прегърна и пламенно заговори:.
— Бен, трябва да си вярваш! Ти успя да постигнеш толкова, колкото никой не си е представял. Ти знаеш отговорите, които ти трябват. Открил си ги по-рано, когато са ти били необходими. Струва ми се, че можеш да ги откриеш и сега.
Той поклати глава.
— Нямам достатъчно време, за да ги открия, Уилоу. Марк не ми остави време.