Настъпи пълно мълчание. Бен местеше поглед от лице към лице, докато накрая кимна.
— Е, добре. Нека го кажем по друг начин. Календбор и лордовете от Зеленоречието ми дадоха дума, че ще подкрепят трона, ако ги отърва от дракона Страбо. Аз направих това. Той е прогонен от Зеленоречието и всички населени части на долината. Сега аз искам вашата подкрепа. Ако държите на думата си, трябва да ми я дадете.
Той зачака. Календбор изглеждаше неуверен в себе си.
— Какви гаранции имаме, че сте сторили онова, което твърдите — че драконът е прогонен завинаги? — грубо запита Стрехан.
Не е прогонен завинаги, изкушаваше се да каже Бен. Прогонен е само докато аз съм крал и нито минута повече, тъй че е добре сериозно да се замислите как да остана жив!
Ала не каза това. Не обърна внимание на Стрехан и не отместваше поглед от Календбор.
— Щом се закълнете във вярност пред трона, аз ще се разпоредя населението на Зеленоречието да прекрати злоупотребите с водите, които се вливат в езерния регион и го напояват. Вашите хора ще работят заедно с хората на Речния господар, за да очистят тези води и да поддържат тяхната чистота.
Той извърна глава.
— Ти, Речни господарю, ще спазиш тогава думата си да дадеш също своята подкрепа на трона. И тогава отново ще започнеш да учиш хората от Зеленоречието на тайните на лечебната магия. Ще им помогнеш да я опознаят.
Той замълча, без да сваля поглед от изваяното лице на водния дух. Лицето на Речния господар също изразяваше несигурност. Никой нищо не каза.
Вятърът изведнаж се блъсна в лицето му — рязък и внезапен. Някъде в далечината се чуваше глух тътен като гръм. Бен си наложи да запази спокойствие. Зората бе започнала да се разпуква на хоризонта.
— Никого — тихо промълви той — няма да задължавам да ме подкрепи в битката срещу Марк.
Той усети как Куестър здраво стисна ръката му, но не реагира. Поляната бе притихнала и се чуваше само ускореният вятър и засилващият се гръм. Сенките се разтваряха в сребристо-розови отблясъци. Хората от езерния регион се отдръпнаха по-навътре сред горския полумрак. Рицарите и техните бойни коне губеха търпение.
— Ваше величество — Календбор пристъпи крачка напред. Тъмните му очи бяха угрижени. — Няма никакво значение какви обещания сме си разменили. Ако Марк ви е отправил предизвикателство, с вас е свършено. Това ще бъде така, дори ако ние се бием на ваша страна. Никой от нас — нито лордовете, нито вълшебните създания — не може да се опълчи срещу Марк. Той притежава сила, каквато само най-могъщата магия може да преодолее. Ние нямаме такава магия — никой от нас. Хората никога не са я притежавали, а съществата от езерната страна са я загубили. Единствен Паладин притежаваше такава магия — а Паладин е мъртъв.
Речният господар също излезе напред. Придружаващите го се оглеждаха наоколо неспокойно. Вятърът глухо свиреше и гърмът бе започнал да отеква през горската земя. Поляната зад тях внезапно опустя, редиците от възглавнички и подложки се подредиха равно като надгробни плочи.
— Вълшебна магия отблъсна демоните преди векове, ваше величество. Тази вълшебна магия ги е държала далеч от тази страна. Талисманът на тази вълшебна магия е Паладин и никой тук не може да отблъсне Железния Марк без помощта на Паладин. Съжалявам, ваше величество, но тази битка е отредена на вас.
Той се обърна и се отдалечи от подиума, а семейството му побърза да го последва.
— Успех, самозванецо — промълви Календбор и също се извърна кръгом. Останалите лордове безмълвно го последваха с чаткащи брони.
Бен се озова сам в предната част на подиума и стоя известно време загледан подире им. После безнадеждно поклати глава. И без това не разчиташе на тяхната помощ.
Гръмотевица разтърси подиума из основи и бе погълната в земята като дълго потискан ропот. Слабата сребриста светлина на зората изчезна сред внезапно падналите сенки.
— Ваше величество — дръпнете се! — Куестър се озова до него. Сивата му мантия плющеше на вятъра. Уилоу също се появи, последвана от Абърнати и коболдите. Те го наобиколиха, сякаш да го предпазят, здраво стискайки ръцете му. Буниън и Парснип яростно съскаха.
Мракът се сгъсти.
— Всички се отдръпнете! — викна им Бен. — Веднага слезте от подиума!
— Не, ваше величество! — викна в отговор Куестър, като клатеше категорично глава.
Никой не искаше да му се подчини и той най-сетне сви рамене и ги остави да правят каквото щат. Вятърът започна свирепо да вие.