Озова се върху коня на Паладин. Сребърната ризница го обгърна в желязната си черупка. Токите и катарамите се закопчаха, гайките и халките бяха пристегната и светът за Бен се превърна във вихрушка от спомени. Той се потопи в тези спомени като плувец, който се опитва да глътне малко въздух. Загуби се в потока им. Бе преобразен и роден отново. Идваше от хиляди други времена и места и бе преживял хиляди други животи. Сега спомните бяха станали негови. Той беше воин, чието умение и опитност в битките нямаха равни на себе си. Беше герой, който никога не бе губил.
Бен Холидей престана да съществува. Бен Холидей се превърна в Паладин.
Той осъзна внезапно, че кралят на Ландовър стои, подобен на статуя, върху подиума в центъра на престолнината. Времето и всяко движение бяха застинали в една точка. Подир туй той пришпори коня напред и забрави за всичко, освен за чудовищния тъмен предизвикател, който се бе изправил насреща му.
Те се сблъскаха, при което се чу ужасен трясък на брони и оръжия. Островърхата пика на Марк и неговата собствена пика от бял дъб се счупиха и разбиха на парчета. Животните, които бяха възседнали, нададоха рев и се разтресоха от силата на удара, после побягнаха едно покрай друго и се заизвиваха като луди. Двамата ездачи дърпаха поводите на бойните си животни и размахваха криви саби в утринния въздух.
Отново настъпиха един срещу друг. Марк беше черно чудовище, пред което измъчената и уморена фигурка на сребристия рицар изглеждаше като джудже. Битката беше явно неравностойна. Те се спуснаха един срещу друг и се сблъскаха, при което въздухът отекна от удара. Остриетата на брадвите се забиха дълбоко в металните спойки и се врязваха в броните. И двамата ездачи загубиха равновесие и паднаха от конете си. Завъртяха се и се отдалечиха, като размахваха брадви. Паладин бе изхвърлен назад и падна, като се хвана за поводите на вълка-змия.
Това изглежда бе краят му. Вълкът-змия диво се изви и издаде челюсти да го разкъса. Той едва успя да отскочи. Железният Марк въртеше бойната брадва с две ръце. Брадвата удряше отново и отново, докато Марк се опитваше да разбие шлема на врага си.
Паладин пусна поводите на стремето и се огъна назад, за да избегне ужасните удари, ала не можа да се освободи. Ако паднеше назад, нямаше да може да стане, поради тежестта на бронята си и щеше да бъде смазан до смърт. Той сляпо размахваше ръце срещу нападателя си, докато най-сетне успя да се вкопчи в колана за оръжието на демона, който бе пристегнат около кръста му.
Той стисна дръжката на камата.
Измъкна я и я заби в коляното на Марк, като успя да разкъса металните доспехи в свивката. Марк целият потрепери, бойната секира падна от безжизнените му пръсти. Паладин нападна демона, опитвайки се да го събори от седлото. Вълкът-змия изрева диво, когато ездачът му се строполи. Марк отчаяно се вкопчи в поводите и коланите на седлото, като риташе Паладин. Възглавничките и подпорите за коленичене се разпиляха като сухи дървета, докато противниците се виеха на всички страни посред Престолнината, а вкопчените демони надаваха крясъци.
В този момент Паладин най-неочаквано измъкна камата от коляното на Марк и я заби в рамото на вълка-змия, така че прободе люспестото му тяло. Чудовището се вдигна на задните си крака и се впусна да бяга, като събори и рицаря, и демона на земята, та чак доспехите им изтрещяха.
Паладин падна на ръцете и коленете си, опитвайки се да запази равновесие. Целият беше замаян. Марк се пльосна на три-четири метра от него, но се вдигна с усилие на крака, въпреки тежестта на доспехите. Протегна ръце и се хвана за огромната сабя на кръста си.
Тогава и Паладин скочи на крака й извади сабя, точно в момента, когато Марк се изправи насреща му. Двете саби се удариха една в друг с невероятен трясък и звукът прокънтя във внезапно настъпилата тишина. Паладин бе отхвърлен назад от по-тежкия Марк, но успя да се задържи на крака. Двамата отново се спуснаха един срещу друг и тежките саби се кръстосаха. Противниците се дебнеха из Престолнината и сабите им проблясваха в полуздрача.
Паладин изпита внезапно, непознато усещане. Беше на път да загуби тази битка.
В този момент Марк маневрира и превъртя сабята си така, че тя бързо се заби в нозете на Паладин. Ударът бе невероятно силен и се отблъсна от потьмнялата ризница, ала изненада рицаря и успя да го събори. Той тежко се строполи на земята и оръжието му отхвръкна. Марк на минутата се хвърля отгоре му. Гигантската сабя на демона се насочи към него и острието се заби в раменната свивка на бронята на Паладин. Ако Марк бе пуснал сабята, това щеше да бъде краят на Паладин. Ала демонът държеше оръжието и се опитваше да го измъкне, не го оставяше. Това даде на рицаря един последен шанс. Той отчаяно протегна ръце към ремъка с оръжията на демона.