Ала не беше само това. Бен все не успяваше да определи точно какво е.
Съществуваше и допълнителен проблем. Бен не беше узнал нищо особено за Ландовър. Нямаше нито изгледи, нито проспекти, нито брошури — нищо. Необяснимо как, Мийкс се беше измъкнал. Трябвало да се види на място. Трябвало да се приеме покупката на доверие. Бен направи гримаса. Ако ролите бяха сменени и Мийкс бе купувачът, старецът в никакъв случай нямаше да приеме думите му на доверие.
От разговора не беше разбрал нищо повече за Ландовър от онова, което вече знаеше. Не бе узнал нито къде се намира, нито какво представлява — нищо, освен казаното в обявата.
Избягай в мечтите си…
Може би.
А може би в кошмарите.
Единствената гаранция бе възможността да се откаже от покупката, ако се върне в срок от десет дни. Това бе честно условие. Щеше да загуби само петдесет хиляди долара за разходи — това не беше малка загуба, но все пак бе поносима. Можеше да си позволи едно пътешествие до това царство на вълшебни създания, дракони, красиви девойки и какво ли не и ако установи, че е някаква фалшификация, да се върне отново и да си получи парите.
При пълна гаранция.
Той бързо си отбеляза нещо в бележника и внезапно вдигна поглед към празното фоайе.
Истината бе, че всичко това нямаше никакво значение. Истината бе, че е готов да направи покупката при всички условия.
И в това бе същината на проблема. Тъкмо това най-много го тревожеше. Беше готов да хвърли един милион долара за някаква си мечта, защото животът му бе стигнал до там, че нищо, което представляваше или притежаваше, нямаше никакво значение за него. Всичко друго бе за предпочитане — дори и нещо толкова безумно като тази фантазия за някакъв Ландовър с игуани и Холивудски измислици. Майлс би казал, че дори самото допускане на мисълта за подобна смехотворна покупка е основание да се обърне към психиатър — към някой сериозен специалист. И щеше да е прав.
Защо тогава всичко това му бе все едно? Защо тогава бе готов да направи тази покупка въпреки всичко?
Той опъна слабото си тяло в мекото кресло. Защото така, отговори си сам. Защото искам да преживея нещо, за което другите само биха мечтали. Защото не зная дали мога и искам да разбера този свят. Защото това е първото истинско предизвикателство, на което съм се натъквал, откакто загубих Ани, а без такова предизвикателство, без нещо, което да ме измъкне от блатото на това съществуване…
Той си пое дълбоко дъх преди да довърши мисълта си. Защото животът е низ от възможности, каза си той, и колкото по-голяма е една възможност, толкова по-голямо би било удовлетворението, ако успея.
А той щеше да успее. Знаеше това.
Откъсна бележките от тефтерчето си и ги накъса на парченца.
Той отложи окончателното решение за сутринта, както си беше обещал, но то беше вече взето. В десет на следната сутрин вече се намираше в „Роузънс“, отново в онова помещение пред бюрото в приемната, откъдето водеше коридорът към уединения офис на Мийкс. Секретарката ни най-малко не изглеждаше учудена, че го вижда отново. Тя му подаде и трите копия на договора заедно с полица на „Роузънс“, според която се даваше възможността изплащането да се извърши в трийсетдневен срок, отнасяща се за всички специални заявки. Той прочете договора още веднъж и го подписа. С едно копие в джоба на сакото си Бен напусна сградата и взе такси за Лагуардиа.
По обяд вече летеше обратно за Чикаго. Чувстваше се по-добре от всякога.
ЛАНДОВЪР
Това приятно усещане продължи до следната сутрин, когато установи, че никой освен него не беше особено очарован от една евентуална промяна в живота му.
Първо повика лицето, което водеше счетоводството му. Познаваше Ед Самюълсън вече повече от десет години и без да бъдат близки приятели, бяха добри делови партньори и ценяха взаимно съветите си. През цялото това време Бен беше адвокат на счетоводната фирма на Хейнс, Самюълсън и Роупър. Ед Самюълсън водеше финансовите му дела от самото начало. Ед беше може би единственият човек, който знаеше пълния размер на неговото богатство. Ед работеше за него откакто починаха родителите му. Повечето от вложенията си Бен беше направил по негова препоръка. За него Бен бе умел и предвидлив във вложенията си човек.