Той внезапно млъкна, сякаш думите заседнаха в гърлото му. Лицето му се вкамени от смайване. Беше разбрал.
— О, господи! — тихо прошепна той. Главата му бавно се килна от едната на другата страна. — О, господи! Сигурно е онази проклета фантастична страна, така ли е?
Бен не отвърна веднага. Колебаеше се дали трябва да му каже. Беше възнамерявал да запази Ландовър в тайна. Не искаше да говори за него на никого.
— Майлс, ще седнеш ли за малко? — предложи накрая той.
— Да седна ли? Как очакваш от мене да седна след…?
— Седни, за бога, Майлс! — прекъсна Бен приятеля си.
Майлс млъкна, без да помръдне в първия момент, после бавно се отпусна на стола си. Изразът на удивление оставаше на руменото му лице.
Сега Бен на свой ред се наведе напред. Лицето му беше сериозно.
— От дълги години сме заедно, Майлс, като партньори и приятели. Знаем много един за друг и повечето — от съвместен опит. Но е невъзможно да знаем всичко. Няма двама души на земята, които и в най-добрия случай да са узнали всичко един за друг. Затова и някои от нещата, които вършим, винаги си остават загадка за останалите.
Той вдигна глава.
— Помниш ли, когато ме предупреждаваше да се отказвам от някои случаи, защото бяха съмнителни? Помниш ли, Майлс? Откажи се от този, казваше ми ти. Тук има нещо мътно. Ще загубиш. Понякога обаче аз не се отказвах. Понякога се заемах със случая и искам да ти кажа, че го правех, защото така ми харесваше. Но дори и да не беше съгласен и да не ме разбираше, ти приемаше моето решение. Доверяваше ми се и ме оставяше да опитам, така ли е?
Той замълча.
— Е, точно това те моля да направиш и сега. Няма нито да ме разбереш, нито да бъдеш съгласен. Затова просто си спести аргументите и ми се довери.
Майлс наведе поглед към бюрото и пак го вдигна.
— Док, в този случай става дума за милион долара!
Бен бавно поклати глава.
— Не, става дума за спасението на моя живот, Майлс. Става дума за нещо, което не се измерва в пари.
— Но това е… лудост! — Майлс така се вкопчи в бюрото, та чак кокалчетата му побеляха. — Това е пълна безотговорност! Направо е глупост, дявол да го вземе!
— Аз не мисля така.
— Не мислиш ли? Да си зарежеш професионалните ангажименти, любимата работа! Да тръгнеш да живееш в дворец и да се биеш с дракони — ако приемем, че има такива, а не се оставяш просто да те ограбят! Никакви телевизори, никакви борсови спекулации, нито състезания, нито студена бира, нито прдклетото електричество и вътрешни тоалетни — нищо? Ще напуснеш дома и приятелите си и… бог да те пази, Док!
— Погледни на това като на едно по-дълго пътешествие сред, природата — когато човек решава да се откъсне от всичко.
— Прекрасно! Пътешествие сред природата, което струва един милион долара!
— Решението ми е взето, Майлс.
— Да тръгнеш към някаква си забравена от бога…
— Решението ми е взето!
И двамата се стреснаха от резкия му тон. Загледаха се един в друг, чувствайки как се отдалечават, сякаш бездна бе зейнала помежду им. Майлс също стана. Бен постави ръка на рамото му и го притисна.
— Ако не направя нещо, Майлс, ще загина — прошепна той. — Може да е след месеци или дори след година, но накрая ще рухна и с мене ще бъде свършено. Не искам да го допусна.
Приятелят му го погледна безмълвно, въздъхна и кимна.
— Това си е твоят живот, Док. Не мога да ти казвам как да го живееш. Никога не съм можел — той се овладя. — Няма ли поне да си оставиш няколко дни да премислиш всичко отново? Не искам много от теб, нали?
Бен уморено се усмихна.
— Вече съм го премислял стотици пъти. Достатъчно. Няма какво повече да се мисли.
Майлс поклати глава.
— Това може да го каже и слепец, нали?
— Сега ще известя останалите. Ще ти бъда много благодарен, ако не споделяш онова, което знаеш.
— Разбира се. Защо не? Защо трябва и другите да узнаят, че светилото на фирмата се е побъркало? — той отправи към Бен един последен поглед, сви рамене и се отправи към вратата на кабинета. — Ти си се побъркал, Док.
Бен го изпроводи.
— Да, и ще ми липсваш, Майлс.
После повика персонала и го извести, че възнамерява да отсъства за дълго от фирмата. Каза им, че има нужда да се откъсне от сегашния си живот, от града, от практиката, от всичко познато. Заяви, че заминава след няколко седмици и ще отсъства повече от година. Настъпи смаяно смълчаване, последвано от взрив от въпроси. Той на всички отговори търпеливо. След това се отправи към къщи.