Пред никого не спомена за Ландовър. Майлс също.
Минаха около три седмици, докато уреди всичко. Повечето време прекара в уреждане на адвокатските си ангажименти — да се среща с клиенти, да отметне назначенията си в съда, да прехвърли делата. Уреждането вървеше трудно. Служителите приеха решението му стоически, но в погледите и думите им прозираше явно недоволство. Имаха усещането, че ги напуска и изоставя завинаги. В интерес на истината и той се чувстваше някак раздвоен. От една страна, освобождаването От ангажиментите към фирмата и професията му даваше едно ново усещане за свобода и спокойствие. Имаше чувството, че е избягал от някакъв капан — сякаш започваше живота си отначало с надеждата да открие нещата, които е пропуснал първия път. От друга страна изпитваше неизбежните пристъпи на несигурност и угризения, че изоставя онова, което е градил през по-голямата част от зрелия си живот. Имаше чувството, че напуска всякаква сигурност и се впуска в пълна неизвестност, както бе винаги, когато човек предприемаше някакво пътешествие.
Но нали винаги можеше да се върне, ако пожелае, напомняше си той. Не тръгваше завинаги — поне засега.
Тъй че той продължаваше да върши неотложните си дела и се стараеше да не мисли за чувствата, които го раздвояваха, ала колкото повече се стараеше да не мисли за тях, толкова повече го правеше, докато накрая се примири и ги прие за неизбежни. Остави ги да бушуват в него, остави съмненията и несигурността да го обсебват и установи, че все някак намира сили да ги понася. Беше взел своето решение и сега откриваше, че може да живее с него.
Изминаха три седмици и той успя да предаде цялата работа във фирмата. Бе освободен от професионални задължения, свободен да поеме по каквито си иска други пътища. В случая избраният път го водеше към митическото кралство Ландовър. Истината бе известна само на Майлс, а той не говореше за това. Нито с него, нито с някой друг. Майлс явно бе изпаднал в паника. Сигурен беше, че Бен е полудял.
— Ще дойде момент, Док, и ако не се лъжа, не след дълго, замъгленото ти съзнание ще се проясни и ти ще разбереш, макар и късно, че си направил огромна грешка. Когато стане това, ще се върнеш крадешком във фирмата, чувствайки се малко гузен и много по-беден и аз ще имам удоволствието да ти повторя поне десет пъти „нали ти казвах“. Хайде това твое старческо изглупяване да си остане между нас. Няма защо да занимаваме цялата фирма.
Това бе последният коментар, който Майлс направи относно неговото решение да купи Ландовър. Направи го същия ден, когато Бен обяви пред съдружниците и персонала своето решение да напусне за известно време фирмата. Оттогава разговорите му с Бен се придържаха стриктно към деловите проблеми. След три седмици той не бе изрекъл пред приятеля си нито дума повече за Ландовър. Задоволи се с многозначителни погледи и снизходителни обноски на психиатър, който се опитва да вдъхне малко разум на кръгъл идиот.
Бен се опитваше да не обръща внимание на това поведение, но търпението му се изчерпваше. Дните минаваха и той искаше да съкрати очакването. Ед Самюълсън се обади и каза, че акциите и ценните книжа са ликвидирани и парите му са готови за вложение — ако Бен е сигурен, че иска да го стори без по-нататъшни консултации. Бен потвърди, като не обърна внимание на скритото предложение и преведе сумата за покупката на Ландовър на Мийкс в Ню Йорк. Той се уговори със Самюълсън да се грижи за финансовите му дела за неограничен период от време, като го снабди с необходимите пълномощия. Финансистът ги прие с поглед, поразително напомнящ погледа, който Майлс бе усвоил напоследък. Търпението на Бен почти се изчерпи. Той си плати наема за апартамента за дванайсет месеца напред и уреди чекове за поддържане и застраховка. Поръча на Джордж да го наглежда и Джордж искрено му пожела добър път и приятно прекарване там, където отива. Бен реши, че Джордж е единственият, който го разбира. Актуализира завещанието си, прекрати абонаментите за списания и вестници, обади се в спортния клуб да предупреди, че няма да го посещава известно време, но не прекратява вноските, наложи запор на пощата си за следващия месец и остави ключа от касата си на Ед Самюълсън.
После се приготви да почака още малко.
Чакането се приближи към своя на четвъртата седмица, три дена преди изтичането на месеца. Снежинки падаха и се въртяха в следобедния здрач. Уикендът след Деня на благодарността и преди Коледа бе залял града с нетърпеливи купувачи, които бяха решени да почетат Рождеството с размяна на пари срещу стоки. Недоволството му от чакането пораждаше у него един доста неприятен цинизъм. Той наблюдаваше тази лудост от своята кула от слонова кост, когато Джордж се обади да каже, че за него е пристигнала специална пратка от Ню Йорк.