Беше от Мийкс. Имаше писмо, билети за самолет, пътна карта на щата Вирджиния и една странна квитанция. В писмото се казваше следното:
„Уважаеми, господин Холидей,
Пиша ви, за да потвърдя, че ви се предоставя специалната покупка на име Ландовьр, обявена в последния ни каталог. Пълната изисквана цена на покупката бе получена и поставена под гаранция, докато изтече предвиденият в договора десетдневен срок.
Прилагам самолетни билети, с които ще можете да пътувате от Чикаго до Чарлотсвил, Вирджиния. Билетите важат за всички съответни полети през следващите седем дни.
Когато пристигнете на летището в Чарлотсвил, представете приложената квитанция на пропуска. Запазена е кола на ваше име, която ще ви бъде предоставена при пристигането ви. Един пакет и писмени инструкции ще ви бъдат също предадени. Прочетете внимателно инструкциите и пазете пакета.
Върху пътната карта на щата Вирджиния е подробно обозначено как да осъществите последния етап от пътуването си до Ландовър. Там ще ви чакат.
От името на фирмата «Роузънс» ви желая приятно пътуване.
Той прочете няколко пъти цялото писмо, огледа билета за самолет и квитанцията, после проучи пътната карта. С червен молив бе очертан пътят на запад от град Шарлотсвил до едно малко „х“ посред Сините планини, непосредствено на юг от Уейнсбъро. Имаше бегли инструкции, напечатани в полетата на картата, номерирани в последователни параграфи. Той ги изчете, изчете и цялото писмо още веднаж, после сгъна отново всичко и го пъхна обратно в плика.
Известно време остана седнал на дивана, загледан навън в сивия ден със стелещите се бели снежинки и далечната шумотевица на предпразничните тълпи. После отиде в спалнята, взе си малко неща за нощувка и се обади на Джордж да повика такси.
В пет часа вече беше на летище O’Хеър.
Снеговалежът се усилваше.
Във Вирджиния нямаше сняг. Времето беше студено и ясно, небето бе озарено от слънчева светлина, която открояваше отсрещните гори, проблясващи от утринната роса. Бен насочи синкаво-сивия „Нюйоркър“ в дясното платно на „Интърстейт 64“ западно от Шарлотсвил по посока на Уейнсбъро.
Беше късна утрин на следващия ден. Беше летял до Вашингтонското летище, прекарал нощта в хотел „Мариът“ близо до летището, след което бе взел самолета на компанията „Алигени“ в седем часа за Шарлотсвил. Щом пристигна, представи старата квитанция на гишето на летището и получи ключовете на този „Нюйоркър“ и малък пакет, опакован в кафява хартия и адресиран до него. В пакета имаше кратко писмо от Мийкс и един медальон. Писмото гласеше:
„Медальонът е вашият ключ за влизане и излизане от Ландовър. Носете го и ще бъдете признат за законен наследник на трона. Щом го свалите, ще се завърнете на мястото, означено на картата с“ х „. Само вие можете да го свалите. Никой не може да ви го отнеме. Ако го изгубите, това може да доведе до гибелта ви.
Медальонът представляваше старо, потъмняло парче метал. На лицевата му страна бе гравиран рицар на кон в бойни доспехи, на фона на слънцето, което изгряваше над един замък, заобиколен от езеро. Медальонът бе окачен на верига. Беше изключително майсторски направен, но зле запазен. Потъмнялата част не можеше да се изчисти, дори ако се изтъркаше. Бен го окачи на шията си, взе колата, резервирана, на негово име и потегли на юг от Шарлотсвил по „Интърстейт 64“.
Дотук добре, каза си той, докато караше на запад към Сините планини. Всичко вървеше по план.
До него лежеше картата от Мийкс. Беше запомнил интсрукциите в нея наизуст. Трябваше да върви все по този път почти до Уейнсбъро и да излезе от магистрала „Хоризонт“ на юг по посока на Линчбърг. След двайсет мили щеше да излезе на един крайпътен завой на едно възвишение, от което се виждаха редица планини и долини от националния парк-гора „Джордж Уошингтън“. Това място беше отбелязано с малък зелен знак с номер тринайсет в черно. Там имало телефонна кабина и заслон. Той трябваше да спре край пътя, да паркира, да заключи колата отвътре и да пресече пътя към горската пътека отсреща. Трябваше да върви по тази пътека към планините приблизително две мили. Там щяха да го чакат.