Той се опита да овладее яда си и се усмихна горчиво и иронично. А може би трябваше да се обади и да разкаже случая на Анди Руни. Щеше да излезе хубав материал.
Светна лампите и отиде до вграденото барче да си налее уиски. Етикетът бе на „Гленливет“ със скалите, заливани от плискащи се вълни. Наля си и отпи да го опита. След около два часа имаше уговорена среща в бара. Бе обещал на Майлс, че този път ще отиде. Майлс Бенет му бе не само партньор, но може би и единственият истински приятел, откакто почина Ани. Всички останали се бяха отдръпнали, увлечени от хаоса на живота. Двойки и самотници се сработваха трудно, а повечето от приятелите му бяха по двойки. Той и не направи усилие да поддържа приятелствата си, защото повечето време бе погълнат от работата и непреодолимата си лична скръб. Вече не беше приятна компания и само Майлс намираше търпение и постоянство да остане до него.
Той отпи от уискито и се върна при отворените прозорци. Насреща му мигаха светлините на града. Не е дотам лошо да си сам, мислеше си той. Такъв е животът. Намръщи се. Е, поне неговият живот е такъв. Сам си го беше избрал. Можеше да си намери приятели, ако поиска. Би могъл да се впише почти във всичките многобройни светски среди в града. Напълно отговаряше на изискванията. Беше млад и преуспяващ. Беше дори богат, ако ставаше въпрос за пари, а в този свят те бяха най-важното. Не, нищо не го принуждаваше да живее самотно.
И все пак едно нещо го принуждаваше — той не се чувстваше принадлежен към никоя общност.
Замисли се над това — сам си наложи да помисли. Той беше единак не само защото така си беше избрал, но и защото самотата бе заложена в собствената му природа. Винаги се бе чувствал аутсайдер. Адвокатската практика му бе помогнала да преодолее това чувство, да си намери място в живота, да почувства здрава почва под краката си. Ала неизменно, макар и по-слабо, продължаваше да се чувства чужд. Загубата на Ани бе пробудила с нова сила това усещане. Тази загуба го бе накарала да разбере цялата преходност на човешките връзки. Често си задаваше въпроса дали и другите хора не се чувстват като него. Допускаше го. Допускаше, че до известна степен всеки се чувства не на мястото си. Ала съзнаваше, че едва ли ги измъчва толкова силно, колкото него. Невъзможно бе да е толкова силно.
Знаеше, че Майлс поне донякъде се чувства като него, но се отнася към това си състояние по-различно. Майлс бе пример за общителен човек, който винаги се чувстваше добре с околните и намираше общ език с тях. Искаше му се да направи такъв и Бен, да го накара да се измъкне от собствената си черупка и да се върне към живота. В това виждаше своеобразно предизвикателство. Ето защо така много държеше на тези загубени срещи по разни барове. Затова и се стремеше да накара Бен да забрави за Ани и да се върне към живота.
Изпи уискито и си наля още едно. Вярно бе, че прекаляваше с пиенето напоследък. Погледна си часовника. Бяха изминали четирийсет и пет минути. След още четирийсет и пет Майлс щеше да се появи, за да го изведе. Врътна глава от неприязън. Майлс не можеше да разбере някои неща.
С питието в ръка отново отиде до прозорците, загледа се в тях, после се дръпна и спусна завесите. Върна се на дивана, колебаейки се дали да не изключи телефона, когато погледът му отново попадна на каталога. Сигурно го бе оставил несъзнателно. Каталогът лежеше заедно с другата поща на малката масичка пред разтегаемия диван и лъскавата му корица блестеше на светлината на лампата.
Фирма „Роузънс“ — Коледна книга на желанията.
Той бавно седна пред каталога и го пое в ръце. Коледен каталог за желания и мечти — какъвто бе виждал и преди. Това бе ежегоден брой на търговска фирма, която предлагаше по нещо за всички. Но този каталог бе за малцина избраници — само за големи богаташи.
Ани го бе харесвала винаги.
Той бавно започна да го прелиства. Обявите плуваха пред очите му — подаръци за хора с капризен вкус, подборка от единствени по рода си ексцентричности, всяка от които не можеше да се намери никъде, освен в Книгата на желанията. Вечеря за двама в частния Калифорнийски дом на прочута филмова звезда, включваща и транспорта. Десетдневно летуване за шестдесет души с яхта, при пълен екипаж и обслужване. Седмица на частен Карибски остров, с ползване на винарска изба и всякакви продоволствия. Бутилка със сто и петдесет годишно вино. Ръчно духано стъкло и диамантени украшения по поръчка. Златна клечка за зъби. Палта от норки за момичешки кукли. Колекция от герои на научнопопулярни филми от слонова кост. Ръчен гоблен, изобразяващ подписването на Декларацията на независимостта.