Наоколо започна бавно да се спуска мъгла.
Той спря и отново се огледа. Нищо не се виждаше. Ослуша се. Не се чуваше нищо. Въпреки това имаше неприятното усещане, че някой го следи. Налегна го мигновено съмнение — дали пък цялата тази работа не беше една огромна, ужасна грешка. Ала бързо прогони това съмнение и тръгна отново по пътеката. Беше взел своето решение преди седмици и имаше намерение да го следва докрай.
Гората стана по-гъста, мъглата също. Дърветата го притискаха от всички страни — тъмни, подобни на скелети часовои с изсъхнали листа или вечно зелени клони, обвити в бръшлян и мъх и заобиколени от шубраци. Налагаше му се да си проправя път между борове и смърч, за да следва пътеката, и мъглата хвърляше мътна завеса в едно утро, което в началото бе озарено от слънце. Борови иглици и окапали листа шушнеха под краката му. В далечината се щураха животинки.
Поне не съм напълно сам, каза си той.
Започваше страшно да ожаднява, но бе забравил да си вземе бутилка вода. Би могъл да се върне и да пие от потока, но не му се щеше да губи време. Опита се да насочи мислите си към Майлс, за да ги отклони от жаждата. Опитваше се да си го представи как се катери тук сред мъгливата гора заедно с него, как пъхти и мърмори. Усмихна се. Майлс мразеше всякакво усилие, което не включва халби с бира и сложена маса. Той смяташе Бен за луд, задето продължава своите боксови тренировки толкова години, след като бе престанал да се състезава. Спортистите бяха за него момченца, които не са успели да пораснат.
Бен тръсна глава. Майлс бе пълен с предразсъдъци.
Той забави ход, когато пътеката пред него се изгуби сред високите треви. Гъста дъбрава препречваше пътя му. Той се опита да прекоси през нея, но спря.
— Ай, ай — промълви Бен.
Пред него се изпречваше стена от високи, грапави дъбове, цялата забулена в сенки. Посред нея минаваше просека, сякаш прокарана от ръцете на гигант. Просеката бе мрачна и пуста — една черен, безкраен тунел, прокаран от невидими ръце, който се врязваше в мъглата. От далечината в мрака долитаха някакви шумове, смътни и неопределени.
Бен застана пред входа на тунела и се загледа в мъглата и мрака. Тунелът бе около шест метра широк и двукратно по-висок. Никога не бе виждал нещо подобно. Веднага разбра, че не е дело на същества, принадлежащи на неговия свят. Разбра и точно накъде води. Въпреки това продължаваше да се колебае. Нещо в този тунел го притесняваше — не само свръхестественият му произход. Нещо във вида и излъчването му го безпокоеше.
Озърна се предпазливо. Нищо не се виждаше наоколо. Вероятно бе единственото живо същество в тази гора — макар че някъде в далечината се чуваха шумове, приличащи на гласове, ако…
Внезапно страшно му се прииска да се обърне и да хукне натам, откъдето бе дошъл. Поривът му бе толкова силен, че той дори направи крачка назад, преди да може да се овладее. Полъхът от тунела проникваше до него и мека влага полепваше по кожата му. Той здраво стисна раницата си в ръка и се изопна, опитвайки се да преодолее страховете си. Пое си дълбоко дъх и бавно издиша. Дали да продължи или да се върне назад? Какво да предпочете безстрашният любител на приключенията Док Холидей?
— Е, добре — каза си тихо той.
Пое напред. Тунелът сякаш се отваряше пред него, мракът се отдръпваше със скоростта, с която вървеше. Мъглата го обгръщаше като с ръце на любовница, нежни и чувствителни. Той вървеше неотстъпно, решително, като се оглеждаше наляво и надясно, без нищо да види. Звуците продължаваха да долитат някъде от невидимата далечина, все още неразличими. Горската почва бе рохкава и мека и потъваше под тежестта на тялото му. Тъмните стволове и клони го обгръщаха като стени и тавани, които не пропускаха нищо, освен една съвсем слаба светлина — мрежа от влажна кора и сухи листа.
Бен рискува и бързо хвърли поглед назад. Гората, откъдето бе дошъл, я нямаше. Входът на тунела бе изчезнал. И разстоянието назад бе същото, както и това напред — всичко и в двете посоки изглеждаше напълно еднакво.
— Тези специални ефекти си ги бива.
Той се насили да се усмихне, като си спомни за Майлс и за това колко ли смешна изглежда цялата тази ситуация и колко всичко това все по-малко и по-малко му допада…
И тогава чу вой.