Той се изви някъде от мрака и мъглата зад него. Бен хвърли още един поглед назад, като продължаваше да върви. В мрака на тунела се усети някакво раздвижване. Иззад дърветата се стрелкаха фигури — човешки на вид, но толкова тънки и крехки, сякаш ефимерни. Появиха се лица, слаби и ъгловати, с пронизващи погледи изпод сплъстените, подобни на мъх коси, и пшеничено жълтите вежди.
Воят се чу отново. Той примигна с очи. Едно чудовищно черно видение се появи сред мъглата — някакво същество, цялото покрито с люспи, с криле от изопната кожа, с извити нокти и шипове. Воят идваше от него.
Бен спря и го изгледа втренчено. Специалните ефекти ставаха все по-добри и по-добри. Този направо изглеждаше истински. Той пусна сака си на пътеката, сложи ръце на хълбоци и започна да го наблюдава как придобива триизмерни пропорции. Създанието беше грозно, голямо колкото цяла къща и страховито — като най-лошите му кошмари. Въпреки това той все още можеше да различи илюзията от реалността. Мийкс можеше да му подготви нещо по-приятно, ако очакваше Бен да…
Той не довърши мисълта си. Видението приближаваше право към него — и вече съвсем не приличаше на имитация. Бе започнало да придобива напълно реален вид. Той вдигна сака и започна да отстъпва назад. Създанието изрева. Дори и ревът му звучеше твърде реално.
Бен преглътна с усилие. Може би просто това същество беше наистина реално.
Спря да мисли и се втурна в бяг. Видението хукна подире му, ревът отекна отново. Вече бе съвсем наблизо — един кошмар, от който не можеше да се отърси със събуждането. То стъпваше по дъното на тунела и бягаше на четири крака, като помахваше с криле. Тялото му бе стегнато и изпускаше пара като нагорещено от вътрешен огън, а на гърба си носеше нещо — една фигура, тъмна като него, покрита с броня и безформена, която държеше в разкривените си ръце поводи, с които направляваше създанието.
Бен затича още по-бързо, като се задъхваше и пръхтеше от страх. Беше в добра форма, но страхът бързо изчерпваше силите му и той не можеше да спечели предимство пред създанието, което го следваше. Навсякъде наоколо си забелязваше странните лица, които се явяваха и изчезваха като духове, щураха се сред мъглата, изгубени сред дърветата — наблюдатели на гонитбата, която ставаше в тунела. За миг му мина през ума да се отклони от пътеката и да си проправи път през гората, където се бяха скупчили тези лица. Може би създанието, което го преследваше, нямаше да може да го последва там. Бе толкова огромно, че и да направеше опит, дърветата щяха поне да го забавят. Но тогава той самият можеше да се изгуби в мрака и мъглата и да не успее да намери обратния път. Ето защо продължи по пътеката.
Привидението, което го преследваше, отново изрева и той усети как дъното на тунела цялото се разтресе от приближаването му.
— Дявол да те вземе, Мийкс! — отчаяно извика той.
Усещаше медальона на гърдите си. Инстинктивно се хвана за него — талисманът, който му бе даден, за да го преведе безопасно в Ландовър и ако се наложи, да го върне обратно. Може би медальонът би прогонил създанието…
В този миг от мрака пред него неочаквано изникна конник — смътен, неоткроен силует. Беше рицар с пробита и износена ризница и спусната пика, която почти се докосваше до земята. И ездачът, и конят бяха мръсни и занемарени — привидения, които изглеждаха също толкова неприятелски настроени, колкото и създанието, което препускаше отзад към Бен. Когато приближи, конникът вдигна глава и насочи пиката напред. Зад него внезапно се появи ивица светлина.
Бен затича още по-бързо. Тунелът беше към края си. Трябваше да избяга от него, все някак си да се промъкне.
Чудовището, което го преследваше, изрева така, че ревът му се превърна в страховит вой.
— Махай се по дяволите! — викна Бен като обезумял.
Тогава конникът изникна внезапно пред него, изведнъж станал огромен и страховит, целият обвит в прах. Бен възкликна от изненада. Виждал бе този рицар и преди. Виждал бе образът му, гравиран върху медальона, който носеше!
Усещаше парещия дъх на черното създание отзад в тила си — душен и отвратителен. Бе обхванат от ужас, усетил хладното докосване на нещо нечовешко по гърдите си. Рицарят препусна с коня си откъм края на тунела, озарен в слънчева светлина, и лицата в гората затанцуваха като безплътни призраци. Бен нададе силен крясък. И тъмното създание, и рицарят настъпваха от двете посоки към него, препускайки, сякаш не го забелязваха.
Пръв стигна до него рицарят, профуча в силен галоп и стремето на коня го удари и го повали встрани от пътеката. Бен се изтърколи надолу сред сенките и примижа пред внезапно появилата се светлина.