Нищо не приличаше на Синия хребет във Вирджиния, нито на планините в която и да било друга част на Съединените щати, доколкото ги познаваше.
Странен бе и начинът, по който се спускаше здрачът. Мъглата придаваше забулен вид на цялата долина и отразяваше цветовете на земята. Всичко бе придобило някакъв зимен изглед — макар че въздухът бе топъл като в летен ден и слънцето проникваше през облачното небе.
Бен внимателно поглъщаше гледката, уханието, излъчването на земята и откриваше, че почти е склонен да повярва в твърдението на Куестър Тюс — че Ландовър е един съвършено различен свят.
Той размишляваше върху подобна възможност, докато се опитваше да върви в крак с водача си. Това съвсем не беше леко. Всякаква логика и здрав разум, които бяха останали в съзнанието на му адвокат, настояваха, че Ландовър трябва да е някакъв трик, че вълшебните светове са само писателски блянове и че онова, което бе пред очите му, беше кътче от щастливата стара Англия, съхранено заедно с дворците и рицарите в бойни доспехи някъде сред Синия хребет. Логиката и здравият смисъл му говореха, че съществуването на свят, подобен на този, свят извън неговия и все пак свързан с него, свят, който никой никога не е виждал, бе на — границата на невъзможното — зоната на мрака, отвъдното. А беше на границата само защото би могло да се докаже, че в края на краищата теоретично всичко бе възможно.
И все пак, ето го тук, пред очите му, и как можеше да се обясни, освен с онова, което твърдеше Куестър Тюс? Можеше да го види, вдъхне, да усети неговата реалност. Всичко изглеждаше напълно истинско — но в същото време съвършено различно от неговия свят, различно от всичко, което познаваше, и дори от онова, което бе слушал в легендите за крал Артур. Тази страна наистина беше една фантазия, смесица от цветове, форми и същества, които го изненадваха и удивляваха на всяка крачка, но които също така го и плашеха.
Но първоначалният му скептицизъм започна да отстъпва. Ами ако Ландовър наистина е един друг свят? Ами ако наистина е точно това, което му бе обещано?
Тази мисъл го изпълни с вълнение. Напълно се зашемети.
Той тайничко поглеждаше към Куестър, който чинно крачеше до него с високия си, прегърбен силует, със сивата си мантия, която се влачеше сред тревата, с преметнати шалове и шарфове, с джобове от ярка коприна. Бялата му коса и брада обгръщаха приличното му на прилеп лице. Съвсем определено Куестър се чувстваше тук като у дома си.
Бен отново зарея поглед към долината и се опита целенасочено да преодолее някои бариери на съзнанието. Може би логиката и здравият смисъл ще трябва да отстъпят малко, реши той.
Въпреки това нямаше нищо лошо да постави от предпазливост някои въпроси.
— Как става така, че ти и аз говорим на един и същи език? — попита той внезапно своя водач. — Къде си се научил да говориш английски?
— А? — Магьосникът му хвърли един поглед, явно замислен за нещо друго.
— Ако Ландовър е от друг свят, как говориш английски толкова добре?
Куестър поклати глава.
— Изобщо не говоря английски. Говоря езика на моята страна — поне онзи, който използват хората тук.
Бен се навъси.
— Но ето че и в момента говориш на английски, дявол го взел! Как иначе щяхме да се разбираме?
— О, схващам какво имате предвид — усмихна се Куестър. — Аз не говоря езика ви, ваше величество — говоря на своя.
— На вашия език ли говориш?
— Да, магическите свойства на медальона, които са ви позволили да преминете в Ландовър, в същото време ви правят способен да се разбирате с неговите обитатели, както говоримо, така и писмено — той бръкна в един от джобовете си и извади оттам една избеляла карта. — Ето прочетете тук нещо.
Бен взе картата и подробно я разгледа. Имената на градовете, реките, планинските вериги и езерата бяха на английски.
— Но те са написани на английски! — настоя той, връщайки картата обратно.
Куестър поклати глава.
— Не, ваше величество, написани са на ландовърски — езикът на тази страна. Само изглеждат написани на английски — и то единствено на вас. Аз също ви говоря в момента на ландовърски; но на вас той ви се струва като собствения ви език. Вълшебната магия на медальона позволява това.