Бен се обърна.
— Да не би да сте скрил кошница с продукти в някой от онези джобове?
— Какво? О, не, ваше величество. Просто ще направя заклинание, за да получа храна.
— Заклинание ли…? — Бен сви вежди. — Искате да кажете, че ще използвате магия?
— Точно така! Нали съм магьосник, в края на краищата. Хайде сега да видим.
Подобното му на прилеп лице се сбръчка, рунтавите му вежди се свъсиха. Бен се приведе напред. Не беше хапнал нищо от сутринта, но по-скоро бе любопитен, отколкото гладен. Дали този странен човек може наистина да прави магии?
— Концентрирана мисъл, пръстите протегнати така, едно бързо движение и…ах!
Проблясна светлина, вдигна се дим и на земята пред тях се появиха пет-шест възглавници, украсени с пискюли и бродерия. Бен гледаше поразен.
— Е, нали ще трябва да седнем на нещо, докато ядем — отклони въпроса магьосникът, сякаш беше без значение. — Сигурно съм обърнал пръстите си малко по-надясно… Ще опитам още веднъж — мисълта, пръстите, бързо движение…
Отново проблясна светлина, изви се дим и на земята пред тях се появи кошница с яйца и цяло прасе, издокарано и лъскаво, с ябълка в уста.
Куестър хвърли бърз поглед към Бен.
— Понякога магията е капризна. Просто трябва да се опитва по-упорито — той протегна напред кльощавите си ръце изпод мантията. — Ей така, наблюдавайте ме внимателно. Концентрирана мисъл, опънати пръсти, бързо движение и…
Светлината избухна по-силно, димът се издигна по-високо и сякаш от нищото изникна продълговата тежка маса, цялата обсипана е храна, която можеше да нахрани цяла армия. Бен толкова се изненада, че отстъпи назад. Куестър Тюс очевидно можеше да прави магии, както твърдеше, но явно имаше съвсем ограничен контрол над тях.
— Да му се не види макар, не това… Работата е там, че… — Куестър бе напълно разстроен. Той гледаше втренчено масата с храна. — Май съм се уморил. Ще опитам още веднъж…
— Няма значение — спря го Бен. Беше се нагледал достатъчно на магии. Магьосникът го погледна разстроен. — Наистина съм гладен, тъй че предлагам просто да продължим.
Куестър се подвоуми, после леко кимна с глава.
— Щом такава е волята на негово величество, добре — той леко завъртя пръстите на едната си ръка и възглавниците, прасето, кошницата с яйца и цялата маса с ядене се изпариха моментално.
— Виждате, че владея магията, когато искам — заяви той омърлушен.
— Да, виждам това.
— Нужно е да разберете, че магията, която владея, е от изключително значение, ваше величество — Куестър бе решил да се самодоказва. — Вие ще имате нужда от моята магия, ако наистина искате да бъдете крал. Кралете на Ландовър винаги са разчитали на магьосниците.
— Да, разбирам.
Куестър го изгледа. Бен отвърна на погледа му. Преди всичко разбираше, че в тази страна не познава никого освен този учил-недоучил магьосник и нямаше никакво желание да се лишава от единствения си другар.
— Е, добре — примири се изведнъж Куестър. Изглеждаше едва ли не смирен. — Струва ми се, че трябва да продължим към двореца, ваше величество.
Бен кимна.
— Май да.
Те безмълвно продължиха пътешествието си.
Следобедът се изнизваше и мъглите над земята ставаха по-гъсти. Спускаше се здрач, сенките се скупчваха на тъмни вирове и цветовете на полетата, поляните, горите, езерата и реките започнаха да избледняват. Настъпи затишие като пред буря, макар че буря не се задаваше. Слънцето продължаваше да грее и в листата на дърветата не повяваше никакъв ветрец. На хоризонта се появи още една луна, току-що изгряла отвъд мъглите.
Бен все още не можеше да разбере къде точно е попаднал.
Ставаше му все по-ясно, че Ландовър Съвсем не е имитация, каквато Майлс Бенет си бе представял. Създанията тук не бяха собственост на зоологическата градина в Сан Диего, а обитателите не бяха част от режисиран спектакъл. Магията, която Куестър упражняваше, не приличаше на добре известното фокусничество, а по-скоро на магията, която се описваше в евтините фантастични романчета. Но за бога, нима Майлс не би бил удивен от онази маса и увъртяното заклинание за извикване на храна! Нима бе възможно някой да направи такава магия, освен ако наистина се бяха озовали в един фантазен свят, където магията беше реална?
Такава беше обратната страна на медала, за съжаление. Ландовър наистина не беше част нито от Вирджиния, нито от Съединените щати, нито от Северна Америка, нито от земята. Ландовър беше напълно различен свят и той бе успял някакви да премине отвъд времето и да го достигне.