Списъкът на обявите ставаше все по-екзотичен и странен с всяка следваща точка. Бен отпи голяма глътка уиски, отблъснат, но и очарован от цялата тази екстравагантност. После отгърна каталога по средата. Предлагаше се прозрачна вана с вградени златни рибки; сребърен комплект за бръснене със златни инициали. Защо за бога някой би…?
Мислите му секнаха, щом съзря рисунката, придружаваща обявата на страницата пред него.
Текстът й гласеше:
Ландовър — остров на вълшебства и приключения, изваден от мъглите на времето, родина на рицари и измамници, на дракони и феи, на магьосници и вълшебници. Магии, оръжие и смелост — гласи житейският закон на истинския герой. Всички ваши фантазии ще станат реалност в това кралство от друг свят. В цялото платно липсва само една нишка — вие самият — за да управлявате всичко като крал и върховен господар.
Избягайте в мечтите си, за да се родите отново.
Цена: 1 000 000 долара.
Лично интервю и финансови гаранции.
Справка: Мийкс, във фирмения офис.
Това гласеше обявата. Една цветна рисунка представяше рицар на кон в битка с огнедишащ дракон, една красива и много изящна девойка, която се бе отдръпнала пред стените на кула и магьосник в тъмна мантия, вдигнал ръце, сякаш да направи страшна, смъртоносна магия. Някакви създания, подобни на елфи и гноми, кръстосваха в задния план на рисунката, а над хълмовете и мъглите се извисяваха кули и парапети на огромни замъци.
Рисунката беше като взета от книга за крал Артур и рицарите на Кръглата маса.
— Що за лудост! — промърмори Бен, без изобщо да се замисли.
Взря се недоверчиво в обявата, сигурен, че тук има някаква грешка. После я прочете отново. Прочете я за трети път. Все едно и също. Изпи уискито си на един дъх и сдъвка леда, подразнен от безсмислието на подобно предложение. Един милион долара за някакво си вълшебно кралство? Та това бе смешно. Сигурно е някаква шега.
Захвърли каталога, скочи и отиде до барчето да си налее още. Зърна отражението си в огледалото на вратичката — мъж със среден ръст, слаб, стегнат и атлетичен на вид, с доста изпито лице и издадени скули и чело, с леко оредя ваша коса, орлов нос и проницателни сини очи. Беше мъж на трийсет и девет, но създаваше впечатление за петдесет годишен — отиващ към средната възраст твърде рано.
Избягайте в сънищата си…
Върна се на дивана, остави чашата си на малката масичка и отново взе Книгата на желанията. Повторно прочете обявата за Ландовър и поклати глава. Такова място не можеше да съществува. Тази обява беше някаква измама, закачка. Истината бе маскирана зад странна риторика. Той нервно хапеше устна. Все пак обявата не беше чак толкова риторична. А и „Роузънс“ беше високо уважавана фирма; едва ли щеше да си позволи да предложи нещо, което не може да достави, ако се появи купувач.
Той се усмихна. Що за мисъл? Какъв купувач? Кой човек със здрав разум би си дори помислил…? Ала въпросът се отнасяше към него самия. Той си бе помислил. Стоеше тук, пиеше си питието и мислеше, че не принадлежи на този свят; и когато взе Книгата на желанията, обявата за Ландовър веднага привлече вниманието му. Той самият се чувстваше аутсайдер в собствения си свят, винаги се бе чувствал аутсайдер, винаги бе търсил начин да избяга от себе си.
И ето че сега му се предоставяше шанс.
Той широко се усмихна. Та това бе лудост! Обмисляше нещо, за което никой нормален човек дори не би си и помислил!
Уискито вече бе замаяло главата му и той отново стана, за да се разтъпче. Погледна си часовника, мислейки за Майлс, и внезапно изпита пълно нежелание да ходи на тазвечершната среща. Не искаше никъде да отива.
Приближи до телефона и се обади на приятеля си.
— Бенет — чу се познатият глас.
— Майлс, реших да не идвам тази вечер. Надявам се да ме извиниш.
Настъпи мълчание.
— Док, ти ли си?
— Да, аз — Майлс обичаше да го нарича Док, откакто в началото на кариерата им спечелиха случая срещу Уелс-Фарго. Док Холидей, победителят от съдебната зала. Бен загуби търпение. — Ще трябва да отидеш без мен.