Той смеси „Гленливет“ и вода в апартамента си и се оттегли в хола. Седна на дивана и се загледа през прозореца към светлините на града. След време извади от куфарчето с Коледната книга на желанията от „Роузънс“ и я отгърна на обявата за Ландовър. Цял ден беше мислил за нея, не бе мислил за нищо друго, откакто я зърна миналата вечер.
Ами ако е реална?
Дълго седя така с чаша в ръка и отворения каталог пред себе си, обмисляйки подобна възможност.
Чувстваше, че сегашният му живот бе стигнал до задънена улица. Ани бе мъртва. Юридическата му професия — поне за него — също бе мъртва. Имаше още случаи за разглеждане, още съдебни битки, още Голиати, които да убие като Давид. Ала недостатъците и пропуските в правната система щяха да продължават. Накрая щеше да се окаже, че повтаря един рутинен ход с всичките му притеснения и разочарования, който е безсмислен сам по себе си. Трябваше да има още нещо в живота.
Трябваше да има.
Загледа се в цветната картинка — рицаря в двубой с дракона, девойката пред дворцовата крепост, магьосника, който правеше заклинанието си, и вълшебните същества, които гледаха всичко това. Ландовър. Една мечта от Книгата на желанията.
Избягайте в царството на мечтите си…
Срещу един милион долара, разбира се. Но той разполагаше с тези пари. Имаше достатъчно, за да си купи трикратно Ландовър. Баща му и майка му на времето са били богати, а и той самият имаше просперираща практика. Милионът беше на разположение — ако реши да го похарчи по този начин.
А трябваше да проведе и разговор с този Мийкс. Това го изпълваше с недоумение. Защо беше необходим подобен разговор — нима за преценка на желаещите? Да не би да си въобразяват, че ще имат кой знае какъв избор? Много е възможно — та нали ставаше дума за избор на крал!
Той си пое дълбоко дъх. Що за крал можеше да излезе от него? Разполагаше с парите да си купи цяло кралство — но не беше единствен. Имаше физически и интелектуални качества, но и други ги имаха. Беше милосърден. Беше почтен. Беше проницателен.
Та той направо се е побъркал!
Допи си чашата, затвори Книгата на желанията и отиде в кухнята да си приготви вечеря. Това му отне много време — приготви си доста изискано ястие от телешко със зеленчуци и си го сервира с вино. Щом се нахрани, отново се върна в хола и седна на дивана пред Книгата на желанията.
Вече знаеше какво ще направи. Май го знаеше от самото начало. Имаше нужда отново да повярва в нещо, да изживее отново онази магия, заради която се бе обърнал към юридическата практика — онова удивление и вълнение, което тя бе внесла в живота му. И най-вече се нуждаеше от предизвикателство — защото само то можеше да придаде смисъл на живота му.
Ландовър наистина му го предлагаше.
Все още, разбира се, не можеше да бъде напълно сигурен. Всичко можеше да се окаже пародия, както си представяше Майлс, в която драконите да са огромни игуани, а рицарите и магьосниците — преоблечени актьори. Можеше да се окаже, че мечтата е пародия, разиграване на продуктите на въображението. Дори ако всичко бе реално — ако всичко бе според рекламата и картинката, която я придружаваше — пак можеше да се окаже не както в мечтите. Можеше да се окаже съвсем прозаично като сегашния му живот.
И все пак предизвикателството си струваше, защото на настоящото му съществуване му бяха познати и не криеха неизвестни за него. По някакъв необясним начин съзнаваше, че каквото и да избере, сега, когато Ани я няма вече, единственият погрешен избор би бил да се откаже от правото на избор.
Отиде отново до барчето и си приготви коктейл. Загледа се тържествено в огледалото и отпи.
Чувстваше се приятно възбуден.
На идната заран Бен отиде в офиса, само колкото да отложи ангажиментите си до края на следващата седмица и да свърши някои неотложни дела. Каза на секретарките и на студента, който беше на стаж, че си взема кратка отпуска. Всичко можеше да почака, докато се върне. Майлс беше в съда в Кристъл Лейк, тъй че не възникнаха въпроси. Толкова по-добре.