Забавната програма отстъпи на последните новини, прогнозата за времето и спорта. Бен се съблече и си сложи пижамата (дали в Ландовър носеха пижами?), изключи телевизора и отиде в леглото.
На следната сутрин се събуди рано, защото бе спал зле, както винаги през първата нощ далеч от дома. Взе си душ, избръсна се, облече се в тъмносиния делови костюм, взе асансьора до регистратурата, където си купи сутрешното издание на „Таймс“, и отиде в „Оскар“ да закуси.
Към девет часа вече бе на път към „Роузънс“.
Реши да върви пеша. Това решение бе продиктувано от предпазливост и инат. Фирмата беше на шест-седем пресечки от хотела, на „Лексингтън“, а такова кратко разстояние трябваше да се изминава пеш. Денят бе метално сив и хладен, но дъждовете се бяха оттеглили на североизток над Нова Англия. Таксито щеше да бъде излишно прахосване на пари. Още повече, че като вървеше пеша, той щеше да стигне до фирмата бодър и уверен в себе си — а това му бе необходимо. Съдебният адвокат у него можеше да оцени предимството да владееш положението още с влизането.
Той се остави есенната утрин да го събуди напълно, като ходеше бавно, ала въпреки това пристигна към девет и Четирийсет. „Роузънс“ представляваше петнайсететажна сграда с прозорци от хромирано стъкло и два над трийсететажни небостъргача, разположени на „Лексингтън“ и една пресечна улица. Сградата бе стара, явно префасонирана след появата на небостъргачите и старинната каменна фасада се съчетаваше с някои по-модерни елементи. Витрините от страната на „Лексингтън“ бяха пълни с модни дрехи, демонстрирани от манекени със замръзнали усмивки и празни погледи. Колите в този късен утринен час минаваха покрай тях без усмивки и без да ги удостояват с внимание. Бен мина покрай витрините до един южен покрит вход и влезе през две двойни врати във фоайето към магазина.
Пред него се откри партерният етаж на „Роузънс“ — огромен, излъскан и стерилен. Редиците от четвъртити витринки от метал и стъкло бяха натъпкани с бижутерия, козметика и сребърни украшения, които блестяха и грееха под флуоресцентната светлина. Неколцина купувачи се разхождаха около витрините, а обслужващият персонал спокойно гледаше. Изглежда никой не се интересуваше да подтиква купувачите. Всичко изглеждаше като в някакъв тайнствен ритуал. Бен се огледа наоколо. От дясната му страна ескалаторът водеше към горния етаж. Отляво на отсрещната стена бяха разположени редица асансьори. Точно пред него, където и най-обърканият купувач не би могъл да го отмине, се намираше упътващо табло за различните отдели и етажите, на които можеха да се открият.
Той прочете таблото. Мийкс не беше упоменат, но той и не очакваше друго. Отделите бяха изредени по азбучен ред. Под буквата Р той намери отдела, който търсеше — „Работа с клиенти“ — единайсти етаж. Много добре, каза си той — ще опитам там. Мина покрай лабиринт от витрини, стигна до асансьорите, качи се на един отворен и отиде до единайстия етаж.
Слезе от асансьора в приемната — приятно мебелирана с доста столове и, канапета, с широко полукръгло бюро за регистратура отпред. Една симпатична трийсетгодишна жена седеше зад бюрото, погълната от телефонен разговор. Пред нея имаше табло с редици светли бутончета, които се включваха и угасваха по нейна команда.
Тя свърши разговора си остави слушалката и приятно се усмихна.
— Добро утро, с какво мога да ви услужа? Той кимна.
— Казвам се Холидей. Имам среща в десет с господин Мийкс.
Може и така да му се бе сторило, но усмивката й леко помръкна.
— Да, господине. Приемната на господин Мийкс не е на този етаж, а на последния.
— На последния ли?
— Да, господине — тя посочи към асансьора в една ниша отдясно на Бен. — Натиснете копчето ПЕ. То ще ви заведе при господин Мийкс. Ще телефонирам на секретарката му, че пристигате.
— Благодаря — той се подвоуми. — Това е същият господин Мийкс, който урежда специалните поръчки, нали така?
— Да, господине, същият.
— Питам, защото във вашия указател „Работа с клиенти“ е обявено на този етаж.
Секретарката нервно поглади коса.
— Господине, господин Мийкс не е включен в нашите административни списъци. Той предпочита да работи лично с клиентите си — тя се усмихна малко изкуствено. — Господин Мийкс се занимава само с някои специални обяви — с много тесен кръг от покупко-продажби.
— С разпродажбите, обявени в Коледната книга на желанията ли?