— Чудя се какво се е случило с Геън. Трябваше вече да е тук.
— Геън е от Атина — каза Ема. — Носи някаква нова книга за Тимъти.
— Винаги казваме Атина — поясни Тимъти. — Но всъщност те не са в Атина, а близо до града.
— Имаме също една малка група и в Плейстоцена — каза Дейвид. — В Южна Франция. Ранните дни на последния ледников период.
— Неандерталци — каза Буун.
— Да, няколко от тях. Ранни неандерталци.
— Това, което не мога да разбера — рече Хорас, все още обзет от безпокойство, — е защо е трябвало Мартин да изчезне толкова внезапно. И Стела също. Очевидно той е имал някаква малка Машина на времето, скрита в някакъв малък склад и я е използвал, за да избяга, като предварително е предупредил Стела и тя се е присъединила към него. Трябвало е да използва Машината, в която живеел. Но не го е направил. Паникьосал се е. Проклетият му глупак се е паникьосал. Уплашил се и побягнал.
— Опасявал се е, че може да го заловят в хотела — намеси се Инид. — Това изглежда ясно. Може би не се е доверявал напълно на мистър Коркорън.
— Имал е причина — каза Дейвид. — Мистър Коркорън сам призна, че негови хора са наблюдавали Мартин и Стела. Те са били следени на всяка крачка.
— Той купи доверието ми и плати много добре за него — каза Коркорън. — Бих работил всеотдайно за всеки, който ми плаща. Никога, през целия си живот, не съм изменял на клиентите си.
— Ала в дадения случай не сте се доверили на клиента — продължи Дейвид.
— Не мога да отрека. Но той ми даде повод за това. Наблюдавах го не за да му навредя, а за да съм сигурен, че той няма да ми навреди. Беше интригуващо потаен. Не заслужаваше голямо доверие.
— Сигурно е знаел за разрушаването на хотела — каза Хорас. — Вероятно посетителите са били уведомени. И след като е знаел това, непростимо е да зареже Машината, в която е живеел и да допусне възможността присъствието му да бъде разкрито.
— Може би не е знаел за хотела — отвърна Коркорън. — Посетителите не се уведомяват до последния възможен момент. И дори тогава няма публични съобщения. Това е една от онези историйки, които биват покривани. Аз самият научих това дълго след като Мартин бе изчезнал. А твърде малко слухове ми се изплъзват.
— В такъв случай — предположи Дейвид, — е възможно да е заминал по спешност, като е смятал, че скоро ще се върне. Може би заради това е оставил голямата Машина.
Хорас изръмжа на Буун:
— Не ни обяснихте как вие двамата попаднахте в Машината. Не как сте я открили — това го разбирам, а как сте влезли вътре?
— Казах ви, че мога — отговори Буун. — Мога да минавам отвъд. Повече не мога да ви кажа. Сам не разбирам как го правя. Всичко, което зная, е че мога да го правя само при опасност.
— Това не е обяснение — каза Хорас. — Нима човек не знае какво прави, когато го прави?
— Съжалявам. Повече не мога да ви помогна.
— Щом стигнахме до подобни деликатни въпроси — обади се Коркорън, — бихте ли ми казали какво означаваше онази нечленоразделна смесица от звуци, която чух, когато се свързах с вас за пръв път?
— Аз мога да ви отговоря — каза Тимъти. — Както може би сте забелязали, ние сме доста потайни. Понякога като че ли твърде отдадени на мания за преследване. Смятаме, че в нашата система за свръзка не може да се проникне. Но срещу нас стоят сили, които са могъщи и удивително интелигентни. Не можем да сме убедени в безопасността си. Никога не можем да сме сигурни. И затова когато разговаряме помежду си чрез системата за свръзка, ние използваме един много древен език, език на един немногочислен народ. Надяваме се, че по тази причина дори и някой да е проникнал в системата ни за свръзка, вероятността да разшифрира какво си казваме е много малка.
— Това — каза Буун — е най-откачената ситуация, с която съм се сблъсквал.
— Още не знаете и половината — продължи Тимъти. — Вие не познавате Неограничените. Ако ги познавахте…
От кухнята долетя писък. Тимъти и Ема скочиха на крака. Нора се появи пищяща на кухненската врата. Шапката на главата й се бе накривила, а ръцете й мачкаха завързаната на кръста й престилка.
— Посетители! — изкрещя тя. — Имаме посетители! И нещо не е наред. Машината се приземи в цветната леха и се преобърна.
Столовете изскърцаха и всички се втурнаха в кухнята, устремени към външната врата. Коркорън погледна Буун.