Да, разбира се, отвърна Хенри, и трябва да призная, че съм учуден от възприемчивостта ви към това, което научихте през последните няколко часа. Нашите откровения не ви смутиха.
— Може би сме твърде шашардисани, за да се смутим — каза Буун.
Мисля, че не това е отговорът. Не показахте, че сте стреснати. Реакциите ви ме накараха да мисля, че все пак нашата раса е много по-рационална, отколкото очаквахме да открием в корените й.
— Любопитен съм — каза Коркорън — как си успявал да извършваш специфични задачи за семейството си по време на полета?
Действах като следотърсач, отвърна Хенри. Идеално ставам за такъв. Кой би заподозрял лъч лунна светлина или блестящи под слънцето частици? Дори и да види нещо подобно, всеки разумен човек ще го отдаде на моментно замъгляване на разсъдъка си. Затова и отлетях в миналото. За разлика от останалите аз нямам нужда от Машина на времето — времето и пространството са свободни пътища за мен. Пътувах като преден пост, като разузнавач. Останалите си правеха сметките и чакаха моята последна дума. Но преди да успея да се върна, те бяха принудени да излетят набързо, без посока и план. Най-сетне ги намерих в средата на тъй наречените Тъмни векове, в които големи части от Европа бяха празни, запустели и мрачни. Предполагам, че чудесно ставаше за скривалище — бе доста неприятно.
— Значи ти си открил сегашното място — Хопкинс Ейкър?
Точно така. Имаше други места, които можеха да свършат дори и по-добра работа, места, които аз харесвах повече. Но пък това бе готово за завладяване. Собственикът и неговото семейство бяха на пътуване из континента. Още преди да потърся другите, аз извиках техници от моето време, които да подсигурят прехвърлянето. Тъй че това място чакаше моето семейство, когато го открих в онази неприятна Европа на Тъмните векове.
— Не мога да се начудя на това семейство Хопкинс — каза Коркорън. — Връщат се от пътешествието и откриват, че имението им го няма, сякаш никога не го е имало. Пък и съседите от къщите, фермите и така нататък — каква беше тяхната реакция, когато всичко изчезна?
Не знам, отговори Хенри. Никой от нас никога не е знаел и не е мислел за това. Това не беше наша грижа. Всичко, което сме взели, е собствеността, от която се нуждаехме. Собствеността не е свещена.
Гласът на Дейвид се чу зад тях:
— Видях ви, че стоите тук и дойдох да ви кажа, че погребението ще е при залез слънце.
— Можем ли с нещо да помогнем? — попита Буун. — С гроба, може би?
Дейвид поклати глава.
— Нямаме нужда от помощ. Хорас е здравеняк и може да изкопае достатъчно. Малко работа няма да навреди и на Тимъти, макар и да се отвращава от нея. Няколко пришки по нежните и чисти ръце ще научат на нещо нашия брат Тимъти. Ема също ще помогне.
Дейвид изкачи стената и седна до тях.
— Хенри е тук с нас — каза Коркорън. — Говорехме с него. Приятен и полезен разговор.
— Помислих си, че може да е тук — каза Дейвид. — Усетих го. Хенри, радвам се, че си с нас. Цялото семейство ще е заето с погребението. Всички ще сме там, с изключение на Спайк. Имаш ли представа къде може да е той? Би ли го потърсил?
Нямам представа, Дейвид. Никой не може да го проследи. Може да е навсякъде. Но това не е от особено значение. Той всъщност не е член на семейството.
— В момента е — каза Дейвид.
— Мен ме интересува друго — каза Коркорън. — Стана ли ясно от какво умря Геън?
— Хорас го огледа. Гръдният му кош е бил разкъсан така, сякаш някаква огромна лапа го е съдрала. Не разбирам как е могъл да остане жив толкова време, за да ни предупреди. Беше почти мъртъв, когато Машината му катастрофира.
— Колко е продължило? Имам предвид пътуването от Атина до тук.
— Вероятно само миг.
— Наистина. По време на нашето пътуване от Ню Йорк за момент стана тъмно, а веднага след това се ударихме в земята.
— Предполагам — каза Дейвид, — че Хорас е единственият от нас, който можеше да се сети да прегледа Геън. Той напъва мозъка си да прониква в същността на нещата, да планира. Точно в момента той е подредил и трите Машини на поляната. Машината на Геън е в ред. Приземяването в цветната леха въобще не я е повредило. Хорас е напълнил и трите с храна и с някои от оръжията на Тимъти.
— Значи, решили сте да отпътувате?
— Да, предполагам, че е така, макар и да не знам точно къде и кога ще отидем. Хорас ни е разделил по различните машини.